Все повече деца остават трайно в класните стаи. По данни на образователното министерство отпадащите ученици вече са по-малко от средното за Европейския съюз. Как училището се превръща в ценност за родителите и за децата?

Проверихме колко от учениците, които са тръгнали в първи клас и са стигнали до края на задължителното образование у нас – са завършили 7. клас.

Под 1000 деца са отпаднали от системата, като от ведомството обръщат внимание, че в този брой влизат и учениците, напуснали България.

Трябва да отбележим, че за същия период правителството въведе и Механизъм за обхват на учениците. Най-общо казано - създават се екипи от различни институции, които разговарят с родителите и се стремят да решат проблемите им, за да изпратят децата си в клас. Тези екипи са над 1000.

Какви са причините за отпадането им?

Просветното министерство посочва 5 основни причини.

липса на ангажираност от страна на семейството - 26,34%

натрупване на отсъствия - 7,58%

тежко материално положение - 4,24%

трудна адаптация - 1,47%

обучителни затруднения - 2,32%

Водещата от тях е липса на ангажираност и подкрепа от страна на семейството - над 1/4 от учениците не влизат в класните стаи по тази причина. Обикновено това се дължи на култорологични особености. На второ място е посочено натрупването на отсъствия, тежко материално положение, трудна адаптация, обучителни затруднения.

Равномерен ли е броят на отпадащите ученици в страната или има райони, които са по-засегнати от други?

Има райони-отличници и райони, където учениците се убеждават по-трудно да влязат в класните стаи.

Почти 100% например от учениците в област Габрово посещават училищата. На другият полюс е Силвен, където отпадналите ученици са над 11%.

Много от децата в 106. училище в София са били застрашени от отпадане. Но с последователност и упоритост децата са останали трайно в клас.

Албена е майка на 4 деца и всички са изрядни. Най-малки са Кирил и близначката му Христина.

За семейството на Албена училището е ценност.

"Да се научат да пишат, да четат. Това е най-важното“, казва майката.

"Не искам да ставам като тези хора, които бъркат по кофите“, споделя Кирил Петров, ученик.

Той и сестра му са сред най-ангажираните в учебния процес.

"Кирил е страшно добър в математиката. Хриси е много добра във всякакви творчески предмети“, обясни Яна Стамова, кл. ръководител в 106. ОУ "Григорий Цамблак“.

Директорът, учителите и медиаторите държат непрекъсната връзка с всички родители - веднага проверяват защо детето не е на училище. Ако се налага, ги посещават още по време на учебния ден и ги водят в клас.

"Готови сме за нови приятели и приключения“, усмихнато ни казват децата

"В подготвителната група е най-трудно да ги убедим. То не иска да стане, на него му се спи - късно снощи легнахме. Много е трудно“, заяви Ирена Цукева, директор на 106. ОУ "Григорий Цамблак“.

След като изградят навици обаче, в прогимназията отсъстват по изключение.

А в Монтана Георги е сред многото поводи за гордост на Трето основно училище "Доктор Петър Берон“. От днес е вече седмокласник.

"В началото имах проблеми с деца от различните класове затова, че съм от ромски произход и все такива неща“, казва Георги.

Преодолява притесненията си с подкрепата на семейството и учителите. Бързо намира и приятели. Участва в олимпиади и конкурси – предимно по български език, от които се връща с медали за призови места. Смята, че успехите му се дължат на едно от добрите му качества.

"Усърдност! Защото ако трябва да направя нещо – трябва да го направя! Дори и да сбъркам – пак ще започна отначало!“, споделя момчето.

Баща му се гордее със сина си и сестра му. Тя завършва образованието си и иска да следва медицина.

"Имах приятели, които не са образовани и исках да не съм като тях. Даже и досега – гледам да страня от тях и гледам да се уча. И аз още се уча в някои неща“, обясни Денислав Стефанов, баща на Георги.

Ключова връзка между Георги, родителите му, съучениците и учителите, е образователният медиатор в учебното заведение Радостина Каменова. Тя работи като учител по английски в детска градина. Има опит и в социалните дейности, където е срещала деца и семейства в риск.

"Ние с точно тази цел работим – с цел мотивация, превенция от отпадане, добри примери даваме винаги. Трудно е, наистина много е трудно“, обясни пред bTV Радостина.

Освен нови управници на двете учебни заведения, двамата са и семейство

От УНИЦЕФ потвърждават, че съвместните усилия на различните институции, както и на неправителствения сектор дават резултат - отпадащите ученици намаляват. За да влязат всички в клас обаче са необходими допълнителни усилия.

"Защото е много погрешно, че е нежелание от страна на родителите или повишен брой отсъствия са всъщност реалните причини за отпадането. Реалните причини са много по-дълбоки“, коментира Мария Янкова, програмен директор "Образование“.

От края на миналата учебна година до началото на втория учебен срок върнатите и трайно останали да учат ученици са над 14, а новите отпаднали ученици са малко над 2000.