Ослепителен златен венец бе открит в гроба на знатен тракийски воин. Уникалната украса, положена около черепа на мъжа, е част от комплект златни накити, извадени от гроба на Владетеля на Сакар, наречен така заради планинската верига в Югоизточна България, където е бил открит. За най-богатия гроб на владетел от късноелинистическата епоха от територията на нашата страна пише популярният научен сайт livescience.com. 

Разкопките в землището на село Капитан Петко войвода археолозите започват през 2024 година. Те  откриват гроб на виден тракийски воин – аристократ, погребан в разкош и воински почести. Ритуалът включва кремация на клада, върху която са положени неговото въоръжение, златни дарове и лични вещи. До него е кремиран и неговият кон, върху който са поставени три железни юзди и украси към три сбруи. Погребението датира от късноелинистическата епоха. 

Предварителните антропологични изследвания показват, че мъжът е бил на възраст около 35-40 години. В гроба е открит много богат инвентар, състоящ се от керамични и стъклени съдове, части от въоръжението и накити. Съдовете са внос от различни антични центрове от Средиземноморието. Оръжието се състои от железни копия, крив нож махайра и щит с желязно умбо. Сред накитите се отличават сребърна гривна, сребърен пръстен, изящно изработена сребърна фибула.

Сред най-интересните находки е сребърният венец с позлата, поставен върху главата на мъртвия. Конят на воина аристократ също е бил почетен с множество гробни дарове, включително позлатена бронзова украса върху сбруята му, изобразяваща митичния герой Херкулес, побеждаващ великан. По сбруята е имало и други бронзови изображения на животни, които вероятно представят още подвизи на Херкулес, както и златна украса за глава с образа на змия.

Открита е и надгробната могила на жената, която е живяла в началото на II век пр. Хр. Археолозите са открили два чифта добре запазени кожени обувки и дървен сандък, покрит със злато, сребро и скъпоценни камъни; както и множество златни, стъклени и бронзови предмети. В близост до тази могила е било разположено малко светилище, датирано от втората половина на II век пр. Хр., където археолозите са намерили голямо количество местни монети.

Проучванията в землището на с. Капитан Петко войвода през последните два сезона показват, че вече може да се говори за откриването на нов династичен център с некропол от късноелинистическата епоха, пишат от община Тополовград, където се провеждат разкопките. Златни украшения и бронзови съдове от разкопките от село Капитан Петко войвода са част от изложбата "Българска археология“, която показва знаковите открития от миналото археологическо лято и бе открита вчера. 

Дясната ръка от голяма статуя на Херакъл, която е висока над човешки ръст, откри през август миналата година екипът на проф. Людмил Вагалински при разкопки в източния край на форума на Хераклея Синтика.

Най-новите находки от проучванията в античния град Хераклея Синтика вече са част от фонд "Археология“ на Исторически музей – Петрич.

Сред най-интересните експонати са глинени лампи с редки сюжети, стъклени съдове, детски играчки, златни обеци, статуетки на Атина и Афродита, фигурка на професионална оплаквачка, стъклени мъниста от накити, както и части от статуя на Херакъл. Артефактите обхващат както елинистическия период, така и римската епоха - истинско свидетелство за богатия живот в древния град.

Римски мраморен басейн бе открит при проучванията на Акве калиде през 2025 г. Намерено е съоръжение за открито течаща вода в нимфеума, както и нови елементи от ранновизантийска баня. Разкрити са също и елементи от средновековна църква, както и богат средновековен културен пласт с множество находки – керамика, монети, печати, костен материал.

Едно от най-важните открития за 2025 г. е разкриването на част от римски мраморен басейн под по-късни антични и средновековни преустройства. Археологическият сондаж установи три запазени стъпала от полиран мрамор, които кореспондират с частично проучен басейн още през 2015 г. Пълното му разкриване предстои и е свързано с бъдещи възможности за премахване на съвременни надстроявания.

При спасителни археологически разкопки за бъдещия газопровод България-Румъния близо до с. Ветрино (общ. Аврен) бяха проучени могили (диаметър около 40 м, височина около 3,5 м), които са част от древен некропол и са дали куп неочаквани находки за варненските археолози.

Оказва се, че могилата е от ранно римско време. Датирана е от първата половина на втори до началото на трети век. В нея са погребвани чрез трупоизгаряне обитателите на селище, което се намира недалеч от самия обект. Общо са проучени 51 гробни съоръжения и комплекси.

Не са много некрополите от този период, проучени у нас, а голяма част от находките все още са в процес на реставрация.

Огромен кръгъл храм, вероятно посветен на култа към Слънцето, откри археологът проф. Николай Овчаров.  Обектът датира от III-IV век и продължава традицията на древното светилище на тракийския Дионис в римския период на скалния град. Големият кръгъл храм е с диаметър почти 15 метра.

Височината му вероятно е била над 15 метра. С купол в центъра. Два кръга, концентрични, един в друг. С голямо предверие, вероятно с колонада, от която откриваме база за колоните - водила към главната улица.

Това наистина е един невероятен храм, обяснява ученият. През миналата година бяха открити и уникални 15-килограмови каменни гюлета за катапулти. Те са били използвани във войните между България и Византия от 12 до 14 век. Древният храм даде и още много открития.