През последните години, оказва се, бюти браншът се очертава като един от най-примамливите за работа. Все повече са желаещите да се обучават за фризьори, маникюристи и козметици, а бръснарниците като че ли изживяват своя ренесанс и все повече нови отварят врати.
Колко салони, предлагащи подобни услуги, има у нас? Колко души работят в тях и на какви условия трябва да отговарят?
Подобна статистика никой не води. Налична е обаче друга информация, която ни помага да придобием представа за мащабите на бюти бранша и да разберем колко желани всъщност са тези професии в последно време. По данни на Националната статистика близо 15 хиляди са регистрираните предприятия, които извършват фризьорски и козметични услуги у нас, пише NOVA. Една фирма може да разполага с повече от един салон. Затова точният брой на салоните остава неясен.
През 2024 година в центровете за професионално обучение, за които отговаря Агенцията за професионално образование и обучение, над 6600 души са били обучени за част от професия по направлението "фризьорски и козметични услуги". Над 1500 пък са били обучените за придобиване на професионална квалификация, което за втора поредна година прави професиите маникюрист, педикюрист, фризьор и козметик – точно в този ред, най-желаните сред всички предлагани в тези центрове. Така, на практика, всеки пети, попаднал там, е пожелал да се обучава в това.
Какво показват данните, предоставени от НАП, които определят бранша за един от най-рисковите?
През 2023-а са подадени с 1000 повече годишни данъчни декларации, с посочена дейност в тях "Фризьорски и козметични услуги". Така броят им вече надхвърля 12 хиляди. Всяка четвърта идва от София, следват Варна и Пловдив. Декларираните в тях приходи са над 316 милиона лева.
Според анализ на риска, направен от НАП, нелегитимните лица в бранша, които работят без регистрация, са 6500. Такъв анализ е установил, че държавата е била ощетена с 47 милиона лева заради укрити приходи и осигурителни задължения, а рисковите лица са над 7000 – с най-голям дял във Видин, Благоевград и Монтана. Неиздаване на касов бон, маркиране на сума, различна от цената на услугата, и липса на фискално устройство са сред най-често срещаните нарушения в бранша.
По информация на Асоциацията на козметиците в България професионалните гимназии, в които може да се учи за козметик у нас, са 8 и през настоящата учебна година в тях е имало малко над 400 ученици. Освен там, специалността се предлага и в 280 центъра за професионално образование и обучение. За квалификация от втора степен се учи 660 часа. Миналата година през такова обучение са преминали над 400 души. За трета степен са нужни 960. През това по-разширено обучение, което дава вече и познания за управление на салон, са преминали 200 души. Основният проблем на всички тези специалисти е липсата на регулация, поради която всеки, дори без такова образование, в момента би могъл да практикува.
Поради огромния интерес към професията през последните години, вече 5 от медицинските колежи в страната предлагат бакалавър по специалността "Медицинска козметика". Това правят колежите най-напред в София, а от сравнително скоро - и тези в Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. Завършилите могат да работят в центрове по медицинска козметика, дерматологични кабинети, козметични салони и други обекти, които предлагат грижи за кожата и тялото. За всички тях, както и за завършилите медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти и кинезитерапевти, от четири години съществува и магистратура във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София.
Фризьорите, за които статистика води Европейската комисия
Работещите в сектора на територията на целия Европейски съюз са над 1 милион души, 80% от тях - жени. Обслужват около 350 милиона клиенти, в около 400 хиляди фризьорски салона. Тенденцията малките салони да изместват големите продължава. Те разполагат със средно не повече от двама-трима фризьори, които все по-често работят самостоятелно, без да са зависими служители. Все по-популярно става и "мобилното фризьорство" – тоест, фризьори предлагащи услуги на различни места, включително и извън салоните. В някои страни членки всеки четвърти фризьор вече е такъв.