Артист-изпълнител ли е участникът в риалити шоу? На този въпрос, по който не се е произнасял досега, се наложи да отговори Върховният касационен съд (ВКС), заради спор между участник в "Игри на волята“, който съди продуцента на предаването.

Участникът в първия сезон на "Игри на волята“ Юлиян Златев, който не успя да спечели формата, а се класира на второ място, предяви серия от искове (частични) срещу продуцента "Олд скул“. Най-общо едно от основните му възражения е, че крайният победител не е определен в "битка“, а чрез гласуване от зрителите.

Златев настояваше фирмата да бъде осъдена да му плати 200 000 лв., колкото е наградата за победителя в предаването, а при условията на евентуалност същата сума за положените от него усилия по 14 часа на ден в продължение на близо два месеца през 2019 г. Освен това беше предявил и евентуален иск за неоснователно обогатяване за 50 000 лв.

Най-големият му иск обаче беше за обезщетение от 300 000 лв. за нарушаване на правата му на артист-изпълнител върху изпълнението му в предаването в продължение на 66 епизода, както и върху фотографиите, аудио и видеозаписите и промоционални и рекламни мероприятия.

Както Софийският градски съд, така и Софийският апелативен съд отхвърлиха исковете му, а ВКС допусна делото за разглеждане само по отношение на претенцията за нарушено авторско право, пише Lex.bg.

Върховните съдии Росица Божилова (председател на състава), Анна Ненова и Татяна Костадинова (докладчик) правят детайлен анализ и стигат до извода, че участникът в риалити не е артист-изпълнител.

Според чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) артист-изпълнителят представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков, вариететен или куклен номер, фолклорна творба. 

Така ВКС прави три основни извода за риалититата.

Първият е, че основните участници в тях са ангажирани в предизвикателства или са състезатели за награда, но е възможно в предаването да се включат и други, за които участието има професионален характер – например водещи.

Вторият извод е, че риалити шоуто може да бъде определено като произведение (по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП), доколкото създаването му е резултат от различни творчески усилия.

Третият извод е, че това произведение има специфично съдържание – "представя се социална и/или състезателна (спортна) игра, поведението на участниците в която е свободно определяемо от тях самите ("няма сценарий“ според дефиницията)“.

ВКС специално уточнява, че липсата на сценарий се отнася само за играта на участниците и начина, по който те представят себе си. Но подчертава, че тази специфика не отрича възможността предварително да са определени етапите на играта и условията за нейното провеждане, нито изключва режисирането на тези, които участват в предаването "извън“ играта, като водещи и коментатори.

В решението изрично се подчертава, че "дори когато играчът по свой избор (за да впечатли жури, публика, други участници) интерпретира измислен от него образ и го представя пред публиката, той не изпълнява аудио-визуалното произведение "риалити шоу“, щом този образ не е част от предварително създаден и задължителен за изпълнение от играча сценарий на шоуто“.