Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Великите подвизи на българките героини от Априлското въстание
Автор: Екип Burgas24.bg 23:14 / 25.04.2023Коментари (0)635
©
Преди 147 години, на 20 април 1876 г., избухва българското въстание в Средногорието, което остава в родната история известно като Априлското въстание. В него вземат участие и загиват няколко десетки хиляди българи, като бройката на жертвите се движи между 15 и 30 хиляди. Българската история е запазила имената само на няколко десетки от хората, дръзнали да вдигнат оръжие и да се опълчат срещу петвековното чуждо владичество на Османската империя.

Всеки българин знае имената на водачите на въстанието, назовали сами себе си апостоли: Бенковски, Волов, Каблешков, Петлешков, Бобеков, поп Груйо и останалите, дали живота и кръвта си за българското освобождение. Наред с тях днес са известни и имената на няколко жени, свързани с въстанието. Всеки знае името на Райкя Попгеоргиева, станала легендарна с името си Райна Княгиня.

Освен нея обаче десетки други българки воювали и рискували или жертвали живота си за българската свобода, днес са неизвестни. Затова ще ви запознаем само с няколко от тези жени, за които може да се каже всичко друго, но не и че са представителки на слабия пол. Със своето поведение и действия обаче те заемат достойно своето място редом с мъжете в редовете на Пантеона на българската национална гордост и слава, пише "Телеграф“.

Кочо

В одата си "Кочо“ Иван Вазов възпява подвига на "простия чизмар“ Кочо Честименски, който, след като вижда безнадеждността на положението в Батак, със собствените си ръце убива децата, съпругата си и накрая себе си. Поетът е пропуснал да отбележи, че това прави и още един батачанин - Спас Гинев. Наред с тях обаче необяснимо защо днес е неизвестна постъпката на една жена и майка - Ана Козинарова от Клисура.

Заедно с мъжа си Никола тя участва активно в подготовката не само на въстанието, но и в хода на самото въстание. Когато Клисура е нападната от башибозушките и черкезките орди на Тосун бей, а мъжът й загива на позицията при Зли дол, Ана събира в двора на къщата трите си по-големи деца момчета и започва да им говори, че сега ще стане нещо страшно, но те не бива да се боят. Когато главорезите с извадени кървави ятагани нахлуват в съседната къща, Ана разбира, че времето най-сетне е дошло.

С пребледняло лице и обезумели очи тя събира около себе си рожбите си и се приближава до кладенеца в дворчето на къщата. Когато минути по-късно озверелите башибозуци разбиват вратата на дома на Козинарови, те застават стъписани на прага му. Пред очите им майката вдига едно по едно първо трите по-големи момчета - Иван, Цанко и Петър, а след това и малкото пеленаче и ги хвърля в зейналата тъмна бездна на кладенеца.

След което, без да каже и дума, скача след тях. Постъпката на майката шокира дори и най-свирепите главорези, които, без да кажат и дума, със спуснати ятагани се обръщат и напускат къщата, без да я подложат на ограбване. Днес домът на Ана и Никола Козинарови е част от Историческия музей в Клисура. Запазен е и историческият кладенец.

Животопис

Друга малко известна днес героиня от Средногорското въстание е Мария Ганева от Карлово. Тя ушива знамето на панагюрските въстаници, с което е обявено въстанието. След потушаването му с баща си е хваната и натикана в затвора, където е подложена на жестоки гаври и изтезания. Умира 10 години след Освобождението.

Пряка участничка във въстанието е дъщерята на даскал Бачо Киро Петров - Ирина. Тя участва в четата на Цанко Дюстабанов. Успява да оцелее в сраженията и дочаква свободата. Разболява се от охтика и често споделяла пред свои познати: "Защо не умрях в боя, а тука като куче!“

Омъжва се за сина на Филип Тотю - Тодор Тотев. Животът й с него обаче не е щастлив, тъй като Тодор постепенно става заклет пияница и по цели дни и нощи не се прибира при семейството си. С ходатайството на Стамболов Тотев е назначен за полицейски пристав в Летница, но след падането на Стамболов от власт приставът е вкаран в затвора.

Ирина е принудена сама да се грижи за сина им Филип, който скоро след това умира и тя остава сама. Разочарована от живота и от съдбата си, през 1897 г. дъщерята на Бачо Киро умира.

Знамена

Друга героиня от времето на Априлското въстание е Елена Грънчарова. Родена е в Горна Оряховица, но след като се омъжва за търновски търговец, е принудена да се премести в дома на мъжа си. Там й е наложено да посреща и да прислужва на турските бейове, за да върви търговията на съпруга й. Елена търпи това по-малко от година, след което напуска мъжа си и дома и се връща обратно в бащиния си дом.

Поведение немислимо за една жена по онова време. През 1869 г. Елена се омъжва повторно за Моско Грънчаров, чиито братя Сидер и Вичо са сред най-активните революционери в Оряховица. Огънят на революцията се разгаря и в сърцето на Елена, която също се включва в подготовката и организирането на бъдещото въстание.

Заедно със сестрите си Вангели и Зафири и с братовчедка си Зойка четирите жени ушиват три знамена на Търновския революционен окръг. Едно от тези знамена става главно на окръга, използва се от четата на Георги Измирлиев и Иван Семерджийчето, а по време на Освобождението в Търново с него са посрещани войските на ген. Гурко.

По-нататък знамето е дадено на българското опълчение и участва в най-кръвопролитните битки при Шипка, Шейново и Стара Загора.

Както е известно, в Търновския революционен окръг организирано въстание не успява да избухне заради извършено предателство. Когато научава, че към Търново се приближават редовна войска и башибозук, Елена Грънчарова нарежда да се бият камбаните на църквата "Св. Богородица“ в Горна Оряховица.

А самата тя тръгва по улиците, крещейки на жените: "Който е християнин, да излиза! Жени, спасете бащите и децата си! Спасете града си от разорение! Да отидем в Търново при пашата! Да искаме от него закрила, иначе всички сме загубени“.

Събират се голямо множество жени, които, предвождани от Елена и майка й Пауна, се отправят към Търново. В местността Каменец те са посрещнати от войските на градоначалника Реуф паша. Тогава пред очите на войниците Елена изважда сабята на един от офицерите и я подава в ръцете на пашата с думите: "Ето ти сабя. Изколи ни всичките още тук, но не изпращай черкези и цигани да ни колят и грабят.“

Един от чаушите я блъска назад с приклада на пушката, в отговор на което българката му изплющява една плесница. Присъстващият на срещата търновски архимандрит Стефан втрещен пита: "Какво правиш, Елено?“ На което тя дръзко отговаря: "Мене ме бият и аз бия!“ Реуф паша е толкова силно впечатлен от смелостта на българката, че сторва темане от коня си и казва: "Нека да бъде волята ти!“

След което сваля пръстена от ръката си, подава го на Елена и издава заповед две роти редовна войска да пазят града от идващите башибозуци. Така, рискувайки своя живот, Елена Грънчарова спасява родната Оряховица от погром, а жителите й от гибел.“

Телеграма

Това обаче далеч не е единствената подобна постъпка на Елена Грънчарова. През 1918 г. тя е вече на 78 години, но още пази непокорния си и бунтарски характер. През гладните години на войната възрастната жена събира жени, чийто мъже са на фронта, и организират протест в центъра на града с искане мъжете да се върнат от фронта, а на жените и децата да се даде хляб и храна.

Самата Елена изпраща телеграма до управляващите в София, в която излага посочените искания. Ген. Александър Протогеров изпълнява исканията поне в частта за осигуряване на част от необходимите хранителни продукти.

Посочените примери на българки героини, участвали в борбите за освобождението на родината наравно с мъжете, са само една малка част от реално съществувалите в онова смутно и опасно време. Те обаче показват, че българските жени от края на 19-и век не са онези пасивни и покорни представителки на слабия пол, срамуващи се да вдигнат очи от земята, чийто живот преминава между нивата, печката и тъкачния стан.

Показателни в това отношение са и многото народни песни за жени хайдутки и войводки. В годините, когато в някои части на Европа жените все още не смеят да издигнат глас в защита на някакви свои права, в България жените наравно с мъжете грабват пушките и участват в кръвопролитни сражения за извоюване освобождението на своята родина.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Парламентарни избори 2024
Бургаското летище
Мигрантски натиск към България
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Стрелба в Москва
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: