По този повод Рашидов заяви, че благодари на всички депутати шеговито, макар в думите му да не прозвучаха никакви шеги. Но все пак разказа вица, че попитали един мъж защо все целува ръка на жените. А той отговорил: "Защото все от някъде трябва да се започне", имайки предвид отпуснатите персонални пенсии от по 700 лева на четирима български творци.
Рашидов каза, че несправедливо обидени от този свят са си отишли такива кумири като Джоко Росич и Велко Кънев и че те не са заслужили такова отношения.
Рашидов заяви, че тази решения трябва да засягат и хора от други професионални гилдии, като инженерите и лекарите. Но бе категоричен, че държава с "толкова стара и велика история не може да обрича най-големите си таланти на тъжни старини".
И подкрепи мнението си с твърдението, че с днешна дата никой не се сеща кой е бил министър-председател по времето, когато е живял и творил Златьо Бояджиев, но всички знаят кой е той.
Източник: Блиц