Броят на висшистите у нас е нараснал над два пъти през последните 20 години. През 1995 година у нас е имало 462 000 висшисти, а през 2015-а те са били 1 018 000.
Това показват данните на Националния статистически институт. Според тях относителния дял на населението на 30 - 34 навършени години с висше образование през юни 1996 г. е 19.2%. Съобщиха за "Монитор" от дирекция "Демографска и социална статистика" на НСИ.
В същото време анализ на Евростат за образованието в ЕС през 2015 г. регистрира, че около 30 на сто от българите на възраст от 30 до 34 години са висшисти.
Стратегическата цел е през 2020 г. процентът в тази възрастова група у нас да достигне 40 на сто.
В категорията от 24 до 54 години висшистите у нас са също около една трета от работоспособното население. В тази възраст със средно образование са около 54 на сто, а с основно - около 17 на сто.
Значително по-нисък е процентът на българите висшисти в категорията 55 - 74 години - те са около 21% на сто, докато със средно образование са 51,4%, а с основно - 27,8 на сто.
Общо в 28-те страни от ЕС с висше образование са около 40 на сто от населението. Най-напред по този показател са Исландия, Швейцария и Норвегия.
Най-нисък дял на висшистите - под 29 на сто - Евростат отбелязва в Италия, Румъния, Малта и Словакия.
Стратегията 2020 в областта на образованието поставя редица водещи цели, като една от тях е делът на висшистите сред младите хора в ЕС да бъде поне 40 процента.
Друга важна цел е да се намали делът на преждевременно напускащите системата на образованието млади европейци, като се стигне до около 10 на сто при сегашни 12 на сто.
Засега най-много млади изоставят учението в Испания - около 20%, Малта - 19,8%, и Румъния - 19,1 на сто. В анализа на Евростат няма данни за България по този показател.