Шпиони ще влизат в чиновническите редици, за да душат за нерегламентирано външно влияние, което може да заплаши националната ни сигурност. Възможност за това е разписана в Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), публикуван в Държавен вестник.
В него се посочва, че разведките могат да заемат длъжности под прикритие в държавната администрация, във фирми, в граждански дружества, както и като хора със свободни професии. В тази си роля в държавния и частния сектор те ще изпълняват тайно законовите си задължения да събират разузнавателна информация за чужди страни, организации и лица, както и за свързани с тях български структури, която е от значение за националната сигурност на страната.
В правилника се предвижда разведките под прикритие да преминават специална подготовка, а след това така да се впишат в средата, че никой да не разкрие, че са агенти на ДАР. Ако шпионинът в държавната структура е на позиция с по-ниска заплата от реалната му в агенцията, то
звеното ще му доплаща разликата.
В случай, че получава по-високо възнаграждение на тайната си служба пък, то парите отгоре си остават за него, предвижда още публикуваният правилник. В ролята си на чиновник съответният разузнавач ще има право и на дългите отпуски, с които се ползват колегите му в администрацията.
Правилникът за ДАР регламентира още изпитателен срок от две години при самото назначаване на разузнавачи. В този период новопостъпилият може да бъде изгонен без предизвестие по всяко време от шефа на агенцията. Предвиждат се също така редовни атестации на разведките - междинни и годишни, от които ще зависи и издигането или понижаването им в служба.
При оценките ще се взема предвид както степента на реализираните цели, професионално изпълнение на задълженията, степен на натовареност, така и спазването на служебната дисциплина и етика. Сред критериите е разписано и доколко агентът е проявил инициативност и творчество в работата.
В документа е уточнен и редът за повишаване на квалификацията на разведките, включително и чрез изпращане в родни и чужди университети за сметка на агенцията. Това обаче ще става само срещу задължението за оставане на работа от 1 до 3 години в ДАР. При погазването на договорката напусналият разузнавач ще трябва да възстанови вложените в знанията му пари.
Служители на ДАР, които нарушат правилата за работа пък ще бъдат подлагани на дисциплинарни производства. Такива по принцип няма да се стартират по анонимни сигнали, но ако в тях се съдържат данни за конкретни нарушения, шефът на агенцията ще може да разпореди проверка.
Източник: Монитор