Присъединяването към еврозоната ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика в България. Истината, от която няма как да избягаме.
За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви.
ФОКУС се позовава на записаното в Закона за въвеждане на еврото в България.
С присъединяването си към еврозоната управителят на БНБ, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата.
Това означава, че приемането на еврото ще увеличи, а няма да намали паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.
Още един факт за еврото, с който се спекулира.
След въвеждането на еврото управителят на Българската народна банка (БНБ) ще участва във всички дискусии, засягащи паричната политика на еврозоната, и ще гласува при вземане на решения от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). С цел да се запази способността на Управителния съвет на ЕЦБ да взима решения въпреки увеличаването на броя на членовете му, е въведена ротация на правата на глас на управителите на националните централни банки.
Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с единадесет гласа при гласуване. Ротацията на правата на глас е ежемесечна.
Като пример може да се посочи, че през 2024 г. петнадесетте управители, които си поделят единадесет гласа, ще гласуват между осем и десет месеца от дванадесетте месеца на годината. Управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ (при 21 държави-членки на еврозоната - настоящите 20 + България).
Българският глас ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. За сравнение – честотата на гласуване за най-големите пет икономики в ЕС е 80%. Важно е да се има предвид, че Управителният съвет взима повечето от своите решения с консенсус и в тези случаи не се пристъпва към гласуване.
| Още по темата (1837): | |