Юрий Асланов: Днешният парламент, произведен от вчерашния резултат, по нищо не прилича на предходния, разликите са съществени

Днешният парламент, произведен от вчерашния резултат, по нищо не прилича на предходния парламент, разликите са съществени. Това каза социологът Юрий Асланов в предаването "Денят на фокус" на Радио "Фокус".

Начело има две партии, които са близо до формиране на абсолютно мнозинство в 50-тия парламент, отбеляза той. "За първата от тях всички прогнози бяха сравнително точни, но за втората не се очакваше", допълни Асланов.

Според него е логично формиране на някакъв вид властова конструкция между ГЕРБ и ДПС. "Ако ще има нещо, то ще бъде формирано на база на ядрото от тези две формации. Дали ще става дума за открита, формална коалиция, или за някакъв нов вид сглобка, не знам, но така или иначе тези две партии са много близо по резултат до абсолютното мнозинство и без която и да е от тях трудно може да се състави стабилна властова конструкция", смята социологът.

Според него нови предсрочни парламентарни избори ще донесат по-нисък резултат за всички парламентарно представени партии. "Ако се стигне до избори в следващите няколко месеца, избирателната активност ще спадне още повече. Струва ми се, че каквото и да е редовно правителство в този момент е по-добро, отколкото продължаваща криза с поредица от предсрочни избори. Редно е политическите лидери да се дръпнат настрани, защото те по една или друга причина дразнят много всички останали", коментира Юрий Асланов.

Произведеният резултат по думите му прилича не на демократична, а по-скоро на някаква олигархична власт. "Едно мнозинство, все по-открояващо се и все по-свиващо се, произвежда властта в България. Това е много тревожно състояние за българската демокрация и българската политическа система, защото показва за пореден път, че масовият български избирател все повече предпочита ролята на пасивен наблюдател в политическия процес, което вече може да се тълкува не просто като недоверие към институциите, партиите и държавата, а като отхвърляне на политическата система. Обикновено в такива ситуации се раждат чудовища. Сега може би е рано да отправяме такива предупреждения, но всичко е възможно, защото както в България, така и в Европа се наблюдават тенденции, по-близки до тези от 30-те години на миналия век, отколкото до модерния ХХІ век", заяви социологът.

Вотът за партия "Величие" е антисистемен, не протестен вот, обясни Юрий Асланов. "Допреди няколко години едва ли номинален вот от около 80 000 гласа би ни направил такова впечатление, както сега. На фона на рекордно ниската избирателна активност подобен вот изпъква. Веднъж влязла в парламента, подобна партия ще направи впечатление и ще окуражи допълнителен вот при бъдещи избори. Възможно е тя да просъществува за кратко, но е възможно да се превърне и в по-дългосрочен проект", прогнозира той.

"Величие" е изненадала всички, призна социологът, а за нея не се знае нищо. "Тепърва ще я наблюдаваме и ще научаваме различни неща за нея", допълни Асланов.

Той отбеляза, че активността за европейския вот е по-висока от тази за национален парламент. Резултатите от изборите на национален терен по думите му са почти точно копие на резултатите на европейско ниво. "Има съвпадение по основните характеристики на общоевропейския вот – съхраняване на позициите на десния консерватизъм, рязко свиване на традиционния либерализъм и традиционната левица и разтваряне на крилата в крайноляво и крайнодясно. България по някакъв начин се вписва в общия европейски поток на това, което Европа произведе във вчерашния ден като цялостен резултат. България е част от този резултат, на фона на много по-ниска избирателна активност", отбеляза Асланов.

Резултатите от европейския вот отразяват реакцията на гражданите на Стария континент на политиката на брюкселската администрация и някаква форма на критично отношение. "Според мен скритата тема на вчерашния вот както в България, така и в Европа като цяло, беше нарастващият страх и притеснения от възможността Европа и светът да бъдат въвлечени в глобален военен конфликт. Такива тревожни сигнали идват и от центрове във Вашингтон, Москва и Брюксел и това няма как да не притеснява европейските граждани, в това число и българските", обясни социологът.