Започват Богородичните пости, красиви имена имат повод да почерпят

В деня на Свети Евдоким - 31 юли - е началото на Богородичните пости, които продължават 14 дни и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август. Празникът е познат още като голяма Богородица. Днешният ден е известен още като Богородични Заговезни.

На този ден имен ден празнуват: Евдоким, Евдокия, Евдоксия, Евдокси.

На Света Евдокия, днес, се украсява иконата на Света Богородица с цветя и се поднасят дарове пред нея - бели ризи и кърпи.

Подготовката за празника трае две седмици, през които християните в пост и молитва се приготвят за достойно честване на празника.

В първия ден на поста в църквите се прави водосвет, а на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис (гр.- утешение) – молебен канон на Пресвета Богородица, който се пее и чете от вярващите.

По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта.

Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари. Това се прави за забременяване и леко раждане, за здравето на родилките и децата.

Във времето на цар Теофил Евдоким бил млад офицер във войската. Но дори и военна служба, полагал голям труд да живее по евангелските заповеди. Бил непорочен, милосърден, избягвал разприте и празнословията. Знаейки качествата му, царят го назначил за кападокийски воевода. На тая висока служба Евдоким се стараел да бъде справедлив пред всички. Но по Божията воля починал рано, на 33 години. Неговите мощи се показали целебни. Болни хора оздравявали чрез допиране до неговия гроб.

След 18 месеца от смъртта му майката на Евдоким отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо – цяло, без никакъв белег на разложение. По-късно мощите на праведника били пренесени в Цариград и поставени в новата църква "Св. Богородица", построена от неговите родители.

При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали всякакви чудеса за които биографът му казва следното: "няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце."