Да крайната мярка се стига, след като РДНСК печели съдебната битка на ниво Върховен административен съд, който се произнесъл в полза на инстанцията.

Сагата започва преди десет години. През 2004 г. Йорданка Янева продава двустайното си жилище в ж.к. "Младост" във Варна, тегли и допълнителен кредит и се заема да строи върху имота на родителите си в с. Изгрев, където към този момент имало малка къща. 

От кметството в Суворово й издават всички необходими документи и разрешително за строеж. Така жената започва да вдига втори етаж и да разширява бащината къща и скоро тя е завършена. В нея заживяват освен и двамата й синове, снахите, майка й и баща й. Във времето семейството се сдобива и с три дечица. 

 
Година по-късно обаче завистливи съседи пускат в община Суворово жалба, че Йорданка е заграбила част от техния имот. От кметството чак тогава установяват, че всъщност 49 от общо 170 кв.м. разгърната площ са общинска собственост, а не парцел на съседите.

 
Къщата е вече вдигната и десет човека живеят в нея. В същото време има акт от РНДСК, в който се посочва, че трябва част от постройката, вдигната върху общинския терен, да бъде съборена.

Хората започват да отправят молби за съдействие към кметство Суворово с предложението да откупят общинския дял и ликвидират съсобствеността или да плащат наем за земята. И двете предложения били отхвърлени.

Последвала среща с тогавашния областен управител на Варна, който им обяснил, че е в правомощията на кмета на общината да продаде парцела и ликвидира тази съсобственост. Хората се върнали обнадеждени в кметството, но последвал втори категоричен отказ.Така във времето се заредили серия от актове на РДНСК и обжалвания, до скоро, когато вече се произнесъл и Върховният администрвативен съд в полза на РДНСК.

С решението на семейството е даден ултиматнум до 10 дни да съборят половината къща, която е навлязла в общинския терен.

"Няма никакъв начин да съборим половината къща, нали и останалата половина ще рухне. В приземния етаж имам малък автосервиз, с това изхранвам цялото семейство. Тук живеем аз и брат ми със семействата и децата си, майка ми, баба и дядо.

Ако бутнат къщата ще съсипят и малкия бизнес, от който преживяваме. Нямаме друг имот, няма къде да отидем, а идва зима. Кажете ми на кого пречи къщата ни. През тази територия не се предвижда преминаването на път или някакви други инфраструктурни мероприятия. Освен всичко друго, тя е и ипотекирана по времето, когато сме теглили заем, за да я съградим.

Хората, които пуснаха жалбата отдавна починаха, а проблемите останаха. Въпрос на добра воля и желание от страна на кмета на Суворово е този проблем да се реши, не разбирам защо така упорито ни отказват. Никой не се замисля какво ще стане с нас без къща, без покрив над главата, без претипание и със заем", споделят Христо и Анета.

"Тази история е от 10 години. Юридически е доказано, че няма как да стане кметсво Суворово да продаде тези 49 квадрата, след като има влязло в сила решение на РДНСК за събаряне. Това парцелче се води част от площадно пространство. Не мога аз да кажа кой и защо е издал на тези хора разрешение за строеж преди години. Всъщност те щяха да си живеят спокойно и до днес, ако съседи не бяха пратили жалба, че са строили незаконно", коментира кметът на Суворово инж. Павлин Параскевов.

Според него тръгне ли процедурата, връщане няма. Не можело със задна дата да бъде продаден парцелът, допълни Параскевов. Той е категоричен, че на този етап кметството вече няма никакво касателство и общината не е страна по казуса, от нея се искало само да осигури представител при събарянето на къщата. Според кметът семейството трябвало да си събори дома, след това да закупи общинския парцел и наново да си построи къща.

"Кметът твърди, че няма вина, но във времето, когато кметицата Петкова подписа разрешителното ни за строеж той беше неин заместник именно по техническата част и е в течение на всичко", негодуват хората.

Те се надяват здравият разум все пак да надделее над махленските страсти и от общината да предприемат мерки по узаконяване на къщата им, така че да не останат десет души в предизборно време и на прага на зимата на пътя.