Затворник: С разстройство съм, дават ми морков, глава лук, един картоф и половин черен хляб

Затворници масово съдят Главна дирекция “Изпълнение на наказанията" за лошите условия в местата за настаняване на изтърпяващи наказания, видя репортер на Plovdiv24.bg. Последният месец Административният съд в Пловдив е разгледал няколко иска срещу затворите в Пловдив и София, с които ответниците искат обезщетения съответно в размер на 50 000, 25 000, 10 000 лева за претърпени от тях неимуществени вреди.

В един от исковете става въпрос за периода от 01.02.2019 г. до 13.10.2020 г., които ищецът е прекарал в затвора в Пловдив в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В иска се казва, че има липса на достатъчно жилищна площ, килиите са пренаселени, като се падат под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Това е предпоставка за лоша хигиена - наличие на гризачи и дървеници. Затворникът е искал да му дадат работа, но не са го назначили.

Сочи още, че въпреки, че е болен е от инсулинозависим диабет с множество усложнения: невропатия, ретинопатия, ентропатия, нефропатия, малмукрация, албинумия, не са му осигурявали необходимото лечение, поради което ТЕЛК е намалил 10 % ТНР, в продължение на един месец не са му осигурявали протокол за инсулин и той две седмици е бил без инсулин.

Негови близки му го закупили отвън. Заболял е от хипергликемия, постоянно разстройство и обезводняване, както и от гастроентеропатия, което се твърди, че се дължи на лошата храна, тъй като му давали по един морков, една глава лук, един картоф и половин черен хляб.

В резултат здравословното му състояние се влошавало и е каран два пъти в инфекциозна болница в Пловдив, защото изпадал в тежка хипогликемия, но там само временно го стабилизирали, на всеки шест месеца трябвало да му правят, но не са му правени пълни изследвания, не му е правен грекиран хемоглобин, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека(ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира още и присъждане на разноските по делото.

Естествено, че Главна дирекция “Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител оспорва предявените искови претенции по основание и размер и посочва “прекрасните условия" в затвора и достатъчната площ. Казват още, че са правени основни ремонти на килиите и базата се поддържала в сравнително добро състояние.

Част от твърденията в исковата молба на затворника, обаче не се доказват и затова съдът ги счита за основателни, като цитира законова разпоредба, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.

Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.

Спазвайки принципа на справедливостта съдът решава да присъди обезщетение в размер на 2 007,32 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от затворника неимуществени вреди, като отхвърля исковата претенция в размер на 50 000 лева.

Останалите искове са порязани по същия начин, до размер на едва 5 % от исканите от затворниците суми за обезщетения.