На 4 декември православната църква почита Света Варвара, която е покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.

Света Варвара, родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол, се е отличавала с особена красота. Тя се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.

В някои райони на страната Света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки.

На други места Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите."

Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".