Зима 2025/2026 може да започне с по-изразен и блокиращ характер

Според последната сезонна прогноза на Европейската служба за климатични промени (C3S), изготвена на базата на модела ECMWF, зимата 2025/26 в Европа може да започне с по-изразен студен и блокиращ характер, особено през декември, но с постепенно отслабване на сигнала и по-голяма несигурност през втората половина на сезона. Това съобщават от Meteo Balkans в свой анализ. 

"Тази версия на прогнозата е много подобна на нашия предишен анализ, направен вчера, базиран на модела GFS и очакваното отслабване на полярния вихър.

Подобни прогнози са полезни, защото ни дават по-точна представа какво време можем да очакваме през зимата. GFS и ECMWF са глобални атмосферни модели с висока прогностична стойност", коментират още синоптиците.

Декември: условия за блокиране на студен въздушна маса в Европа

Началото на зимата се очаква да бъде по-динамично и потенциално студено.

Моделите показват повишено налягане над Гренландия – знак за блокиращ режим, известен още като отрицателна фаза на Северноатлантическата осцилация (NAO–). Този модел често води до отклоняване на атлантическите циклони на юг и навлизане на по-студени арктични маси над Европа.

Допълнително, стратосферният полярен вихър (SPV) се очаква да бъде по-слаб от обичайното в началото на зимата. Това увеличава вероятността от ранно стратосферно затопляне (SSW) в края на ноември или началото на декември – явление, което често предшества периоди на студ и продължителни блокировки в Европа.

Комбинацията от слаба стратосфера, отрицателна квазибиенална осцилация (QBO–) и Ла Ниня в тропиците създава условия за по-устойчиво блокиране и повишен риск от студени нахлувания през първия зимен месец.

Януари и февруари: несигурност и конкуриращи се фактори

Втората половина на зимата изглежда по-непредсказуема.

Прогнозите сочат, че SPV ще се възстанови след възможното ранно затопляне, което ще намали вероятността от силно блокиране. С това зоналният поток (по-западен пренос на въздух) може да се засили, водейки до по-мек и променлив характер на времето.

В същото време Ла Ниня – охлаждането на тропическата част на Тихия океан – ще продължи да влияе върху атмосферната циркулация, като поддържа високо налягане над Северния Атлантик и Европа. Въпреки това, сигналът от Ла Ниня се очаква да отслабне към края на зимата, което допълнително увеличава несигурността в прогнозата.

Още анализи от ECMWF

За първия зимен период (DJF 2025) картата разкрива доминиращи положителни MSLP аномалии над Източна Европа и Русия – до +4 hPa в някои зони, което предполага укрепване на Сибирския антициклон. Това често води до "студени вълни" от изток, с температури под нормата в Централна и Източна Европа (България, Полша, Украйна). В Западна Европа (Франция, Великобритания, Скандинавия) се очакват циклони: умерени положителни аномалии (+1 до +2 hPa) в Атлантическия сектор, които могат да предизвикат блокиращи високи налягания и по-сухи месеци с по-малко валежи. Отрицателните аномалии (-2 до -4 hPa) са по-слаби и локализирани в Средиземноморието и южните части, което намалява риска от обилни дъждове, но увеличава вероятността за топли периоди в Южна Европа (Италия, Гърция, Испания).

В обобщение, тази зима може да бъде по-студена от средното в континенталните райони, с по-малко бури в Северозападна Европа. Това е добър знак за ски курортите в Алпите и Карпатите, но лоша новина за онези, които разчитат на влажни зими за напояване. Значимостта на тези аномалии (показана с черни контури на 1% ниво) е висока над Изток, което дава по-голяма увереност в прогнозата.

Преминавайки към втория период (JFM 2026), картата показва леко изместване: положителните аномалии остават силни над Северна Европа и Русия (+2 до +4 hPa), но се разширяват към Централна Европа. Това подсказва продължаващ антициклонически режим, който може да донесе продължителни студени периоди в Германия, Австрия и Балканите – идеални за зимни спортове, но с риск от замръзване на реките и дефицит на вода през лятото. В Атлантическия океан и Западна Европа аномалиите са по-балансирани: слаби отрицателни стойности (-1 до -2 hPa) близо до Ирландия и Норвегия, които увеличават шансовете за атлантически бури с силни ветрове и обилни валежи (включително сняг в планините).

Южна Европа отново вижда отрицателни аномалии в Средиземно морето, което обещава по-топли и влажни условия – повече дъждове в Пиренеите и Апенините, потенциално полезни за земеделието, но с риск от наводнения. Общата картина е за по-динамична зима: студ по изток, топлина и влага на запад, с по-голяма вариабилност от предишния период. Значимостта е по-ниска в сравнение с DJF, което означава, че моделът вижда повече несигурност поради възможни влияния от ENSO (Ел Ниño/Ла Ниña).

Важно е да се отбележи, че сезонните прогнози не са на 100% точни– те не предсказват точни дни, а тенденции. ECMWF подчертава, че аномалиите са спрямо моделната климатология, а реалните условия могат да се променят с новите данни.