Цанислав Петков дирижира оркестъра на Бургаската опера на симфоничен концерт

След паузата, във връзка с усложнената епидемична обстановка и отложени спектакли през м. март, с цел опазване здравето на артистичния състав на Държавна опера – Бургас и наложените противоепидемични мерки – първоначално за Бургас и областта, след което – и за цялата страна, както и отмяната на датата на симфоничния концерт под диригентството на Цанислав Петков, предвиден за 12 март, почитателите на класическата музика ще имат възможността да го видят и чуят утре, петък, 16 април, от 19 часа, в залата на Бургаската опера.

Диригентът на оркестъра на Бургаската опера Цанислав Петков е подбрал разнообразна програма, включваща произведения на творци от различни епохи: в който ще прозвучат: Симфония №94 "Сюрприз“ в Сол мажор /из цикъла Лондонски симфонии/ от Йозеф Хайдн, Симфония в ре минор от Хуан Кризостомо Ариага и "Сарабанда" из "Класично и романтично" от Панчо Владигеров. На 13 март се навършиха 122 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров. Концертът, който не се състоя на 12 март, но ще прозвучи утре в залата на Операта, бе посветен именно на годишнината на българския композитор, считан за съвременен класик – проф. Панчо Владигеров.

“Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре.", казва за големия музикант, композитор и преподавател поетът Николай Лилиев.

Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих. Детството си прекарва в Шумен. Музикални заложби проявява рано — първата му концертна проява е на 7 годишна възраст, а на 10 години прави първите си опити по композиция. През 1912 г. Панчо и неговият брат-близнак Любен получават държавна стипендия за обучение в чужбина. С майка си д-р Елиза Пастернак заминават за Берлин. Там той написва своите първи значими творби. Дарбата му е високо оценена и през 1918 и 1920 г. двукратно е удостоен с престижната Менделсонова премия на Берлинската академия.

До 1932 г. той живее и твори в Германия и далече от родината той създава ярки народностни произведения, които със своите качества, звучност и модерна изразност привличат вниманието на европейската музикална общественост. Рапсодия "Вардар", "Българска сюита", Първи концерт за цигулка, Втори клавирен концерт, Скандинавска сюита и др. се изпълняват на световни концертни подиуми. Своя талант проявява и в областтта на театралната музика, като композитор и музикален ръководител в "Дойчес театер" в Берлин.

Панчо Владигеров разгръща активна концертна дейност в редица европейски градове. В периода от 1936 до 1942 г. Владигеров е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949 г., член е на жури на престижни международни конкурси.

През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет "Готфрид фон Хердер" за принос в европейското културно наследство.

Десетилетия отдава на активна педагогическа дейност като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София. Възпитава цяло поколение млади композитори. Като признание за огромната му роля за развитието на българската музикална култура, Панчо Владигеров е удостоен с всички най-високи държавни отличия.

На 21 октомври 2013 г. в памет на маестро Панчо Владигеров е кръстен проток в Антарктика. Владигеров проток се намира между островите Лавоазие и Крог в архипелага Бискоу.