Поставяме на разглеждане една тема, която е колкото позната, толкова и погрешно възприемана - това е темата за дислексията. В последните години това е въпрос, който занимава не само логопедите и психолозите, а и преподавателите в училищата и родителите.
Наблюдава се тенденция към увеличаване на случаите на затруднение в училищните умения във възрастта, когато децата тръгват в първи клас и последвалите години на началния етап на обучение.
На какво се дължи това? Каква е причината една немалка част от децата да изпитват затруднения в усвояването на четенето и писането ни разказва Елена Кортезова - собственик на
Диагностично консултативен център "Логос ЕА".
"Какво се получава много често? Детето отива в 1 клас и противно на очакванията на учители и родители не успява да научи веднага буквите, често обърква букви, които си приличат, някои ги изписва наобратно или огледално, трудно се научава да чете и в повечето случаи не разбира прочетеното, а диктовките след проверка са нашарени в червено като в сцена от сериала "От местопрестъплението".
В много от случаите при наличие на затруднения в ученето веднага някой се намира да постави страшната диагноза - дислексия и родителите объркано започват да се лутат и често чуваме въпроса: "Ще се оправи ли? Това лекува ли се?"
На първо място, дислексията не е заболяване, а като термин означава нарушение на способността за овладяване на четенето.
На второ място, с "дислексия" неправилно се означават и много различни причини за несправяне с ученето, които специалистите наричат още специфични затруднения на способността за учене.
Много са случаите, при които на децата е поставена диагнозата "дислексия", а затрудненията в ученето им се дължат причини, свързани с ограничен потенциал за учене, проблеми в езиково-говорното развитие, хиперкинетичен синдром, различни емоционално-поведенчески разстройства и не на последно място - лошо преподаване.
Искам да обърна внимание на факта, че почти всички деца, които имат проблеми в развитието, изпитват и затруднения в добиването на грамотност и умения за учене. Често се приема, че дислексията е естествено следствие на нарушения на езиково-говорното развитие. С други думи, смята се, че порасналото дете, имащо проблем с късно проговаряне, например, има задължително и дислексия.
Добре е тук да очертаем някои разлики. Децата с проблеми в развитието на говора имат затруднения в ученето, защото езиковият дефицит се проявява и в други области на развитието като слушане, разбиране, запаметяване, мислене, внимание и други нарушения на способностите за учене, докато речта на децата с дислексия се характеризира с правилна употреба и с нормално развитие и проявите и са само в писмената и форма. Голяма част от децата с дислексия се изразяват много добре и демонстрират богат речник. Ако не е налице това условие, то става въпрос по-скоро за специфично езиково нарушение, а не за дислексия. При дислексията са нарушени единствено уменията за четене и писане, докато децата с проблеми в развитието на речта имат и други дефицити, което е и съществената разлика между двете явления.
Правилното диагностициране на тези нарушения е определящо за избор на правилната терапия. Съвет на
"Логос - ЕА" към родители и учители е да се обърнат към специалистите - логопеди и психолози, за да се уточни коректно какъв точно е проблемът и да се избере правилна стратегия за справяне с него.
Сериозен проблем е практиката да се причисляват деца със дислексия като умствено изостанали. Много често сред хората, които не са специалисти и някои педагози съществува мнението, че ученик, който не се справя в овладяване на четенето, писането или математиката, по всяка вероятност е и с интелектуален дефицит.
И тук е важно е да се отбележи, че децата с дислексия са със средно или в повечето случаи над средното ниво на интелигентност и това се явява един от изключващите маркери на дислексията.
В същото време, един от най-деликатните въпроси е свързан с разграничаването на децата с дислексия от тези, които са носители на един друг вид нарушение - т.нар. "хиперкинетичен синдром". Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е един от най-често срещаните проблеми в детска възраст и се определя като нарушение на поведението. Често синдромът на хиперактивност се съчетава и с училищни затруднения, които се проявяват в дефицити при овладяване на четенето и писането и затруднения в зрителната и двигателна координация. Основната черта на този вид нарушение е несправянето с различни по вид задачи, незавършване на вече започнати задачи, разсеяност, проблеми с концентрацията и вниманието. Хиперактивността е нарушение на поведението, докато наличието на поведенчески, емоционални и психиатрични проблеми са също изключващ критерий за дислексия.
От друга страна децата с дислексия често демонстрират емоционални, поведенчески и социални дефицити. На какво се дължи това? В повечето случаи постоянно повтарящите се неуспехи формират у тях чувство на несигурност, защото не могат да отговорят на очакванията на другите по отношение на усвояването на училищните умения и поведение. Често имат лоша Аз-концепция и ниска самооценка, а средата в която живеят нерядко им предлага негативна оценка и изолация. Чувствайки се непълноценно, детето с дислексия става конфликтно, агресивно, проявява свръхчувствителност към забележки, затваря се в себе си, а в някои случаи може да се проявят и различни психосоматични симптоми , свързани с храносмилателната или нервната система.
Важно да се обединят усилията на специалисти, педагози и родители, защото дислексията не е болест и децата с дислексия не са умствено изостанали, а проблемите им не са резултат от лошо обучение или възпитание, мързел, недостатъчно учене или нежелание за развитие. Децата с дислексия имат богато въображение, мислят в картини, имат бърза мисъл и силна интуиция и имат нужда от различен подход, който да развива техните силни страни.