©

Побелели от сол и години
са дърветата по крайбрежната.
Следите по които минавам,
Стъпки, оставени в детството.

В огън пламват сънливите облаци
И допират чело в хоризонта.
И със прилива,приливно спомням си
за площади и случки и хора.

ПР: Все така се завръщам,
към теб се завръщам, мой бряг.
Аз съм друг, ти си същият, мой град.

Носталгично в очите ми свети
необходена лунна пътека,
тук се връщам и диря утеха При морето и пулсът му летен.

Тук на гларус ръждивият крясък Оживява забравени спомени
И огромен, светът се събира
Във дланта ми, заровена в пясъка.