Преди броени дни двама бургазлии отпразнуваха своя 100-годишен юбилей. Днес баба Николинка и дядо Димитър получиха поздравителен адрес, шапка и тениска с надписа "Аз обичам Бургас" и бутилка вино от кмета
Димитър Николов по случай забележителната годишнина.
Димитър Герджиков е роден на 7 септември 1917 г. в село Свети Никола /дн. гр. Черноморец/. През 1929 г. се премества в Бургас до 1944-45 г., когато участва на фронта в Унгария по време на Втората световна война. След войната живее за кратко в Каблешково, където среща своята бъдеща съпруга и се жени за нея. После отива в София и става офицер. Разпределен е в поделението в Карнобат. След години се връща в София и работи в окръжно управление "Водно стопанство", а след това и в Централната организация на химиците в България. Връща се в Бургас окончателно през 2001 г. Пише и издава автобиографията си "Живях и мечтах", която се пази в Регионална библиотека "Пейо Яворов". В момента дядо Димитър се радва на 2 деца, 4 внуци и 5 правнуци.
Николинка Костова Тодорова е родена на 1 октомври 1917 г. в село Раненци, Кюстендилско. Живяла е за кратко във Велико Търново. През 1938 г. се установява за постоянно в Бургас, където среща и се омъжва за своя съпруг. Има една дъщеря, 2 внуци и 1 правнук. И двамата щастливци не носят очила, въпреки че зрението им в момента не е толкова добро, както преди години. Имат бастун, но той е само за навън, а вкъщи се придвижват свободно без него.
Дядо Димитър отскоро си позволява по един напръстник ракия, вино или уиски, за което казва, че е неговото лекарство. Той обича около него да има хора, с които да разговаря на различни теми.
Баба Николинка разказва, че помни по-добре от дъщеря си и обича сама да се грижи за цветята на терасата.
И двамата споделят, че не знаят каква е формулата на човешкото дълголетие, но общото между тях е, че никога не са пили хапчета, алкохол и не са пушили. Според дядо Димитър разковничето е в четенето на книги, което е и неговия съвет към младите, а за баба Николинка тайната е в това, човек да не мисли за лоши неща и да не се тревожи толкова, а да е по-добър и да се усмихва повече.