Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Криминални
Институции
Общество
Други
Читателски
Илин Димитров: Критично важно е да бъде пренаписана Стратегията за развитието на туризма
Автор: Йоланда Пелова 13:55 / 20.08.2023Коментари (1)715
© Фокус
Илин Димитров, бивш министър на туризма, настоящ секретар на президента Румен Радев, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Димитров, как се чувствате на новия пост?

На новия пост е интересно. Ще имам възможност да продължа да работя за туризма, да продължа да участвам в част от политиките, които стартирахме и те имаха добър ефект върху сектора. В крайна сметка трябва да сме полезни. И благодаря на президента за възможността да участвам в екипа, като тук отговарям за три сектора, не е чист туризъм, а туризъм, образование и култура. И всъщност така като се замислим, те са взаимно свързани тези сектори и един без друг не могат. Аз идвам от образователните среди и мисля, че ще мога да допринеса и за страната ни, и въобще за сектора да се развие напред.

Защо се отказахте от партия "Продължаваме промяната“? Вие бяхте едно от водещите лица за град Варна.

Моят случай е същият като на Крум Зарков. Напуснах Националния съвет, тъй като не мога да участвам по закон в администрацията на президента, има законови ограничения, да бъда член на ръководни органи на партия. Така че няма как да ги съвмести нещата.

Г-н Димитров, какви предизвикателства и отговорности  стоят сега пред вас? Вие заявихте, че ще продължите да подпомагате туризма, този бранш. Какво е на дневен ред в момента?

На дневен ред в момента имаме няколко неща, които се случват в сектора. Първото и основно това е летният сезон – той си тече. Основното, което може би е най-важно да се каже, че в момента летният ни сезон се развива по начина, по който трябва за месец август: Плажовете са пълни, хотелите са пълни, нещата се случват. Очаквахме един по-силен сезон, знаете, всички данни бяха много така обнадеждаващи. Какво се случи? Ако спечели на Насим Талеб има една книга "Черният лебед“, това са едни неочаквани събития, които се случват изневиделица и променят цялата картинка, и това беше разбира се язовир "Каховка“. Какво се случи когато взривиха стената – една много масирана кампания, която беше негативна за туризма, която удари всъщност най-платежоспособните ни туристи. Това бяха българите, които бяха готови да плащат солидни и сериозни суми за нашия сезон, това бяха и румънците.

И в последствие видяхте, че паркингите месец юни бяха празни, т.е. курортите ни наистина бяха с по-малко туристи. Тук държавите около нас реагираха по-бързо от нас за съжаление. Една Турция примерно направи веднага сайт и през два-три часа качваха информация за водата, ние се позабавихме, съответно имахме и сериозен отлив на туристи.

Като казвате сериозен отлив, можем ли да кажем по-конкретно?

Няколко стотин хиляди туриста загубихме поради простата причина, че главно през онлайн платформите се правят регистрациите, а там знаете, че КОВИД наложи едно правило: Имат право на анулация без да дължат никакви неустойки.

И просто платежоспособните българи - премиум сегмента, петзвездния най-вече и четири, високият клас предпочитаха и Турция, и Гърция, въпреки че Турция и Гърция имат по-високи цени.

Казахте, че Турция реагира бързо, направи сайт, качваше информация – ние защо не можем да реагираме така бързо в подобни ситуации? Какво ни липсва?

Това не мога да Ви кажа защо се случи, но е факт, че се забавихме. И това ми го казаха партньори от чужбина, не е нещо, което аз си измислям. Да, прави се кампания, да, съобщава се ваши колеги медии, и вие сте много активни, но едни 14 дни, които загубихме в началото на сезона, практически се отразиха тежко върху сезона. Туристическият сектор обаче е гъвкав и той бързо навакса. Взеха се нестандартни решения и какво наблюдавахме – наблюдаваме едно намаляване на цените, защото курортните ни бяха празни, съответно цената падна, направиха се отстъпки, курортите ни са пълни в момента и аз очаквам като брой туристи ние да стигнем почти нивата на 2019 година, но като постъпления те няма да бъдат това, което очаквахме.

Т.е. ние намалихме цената и курортите ни се напълниха?

Да, няма да ни излезе математиката, това, което беше заложено, казвано на прост език. Какво се случва в момента? В момента се предоговаря Сезон 2024 Лято. Имаме няколко проблема - единият от проблемите е точно това: Че хотелиерите ни не могат да вдигнат цените, туроператорите големите просто много трудно се съгласяват на едни по-високи цени. А миналата година 2022-ра, когато договаряхме 2023-та, имаше ръст на цените средно между 8 и 10%. За съжаление това беше недостатъчно, защото 16% е ръстът на храните средно и 20% е ръстът на заплатите, т.е. ние пак бяхме под инфлацията. И въпреки 10% ръст, като сложим отстъпите, които се сложиха август месец, наблюдаваме същи цени долу-горе, като съотношението на цена-качество-печалба и услуга то се запази, който е добре. Поздравявам всички работещи в сектора за това.

За догодина ние стреляме в тъмното, защото нито знаем колко ще струват горивата, нито знаем колко ще бъде инфлацията, а в момента всички хотели договарят с големите туроператори, и те ще се разберат за някакви цени, може би не с ръста, който очакват, без да знаят колко ще е сиренето, колко ще е кашкавалът, колко ще бъде заплатата, защото постоянно вдигаме, минималната се вдига в момента, и средната ще се вдигне, и това е много рисково поведение, но няма как да подходят по друг начин.

Стрелба в тъмното, която може да се окаже много опасна. Какви цели обаче страната ни трябва да гони за подобряване на туристическата политика на страната ни, ако мога така да се изразя, ще продължим разговора с г-н Димитров.  Тук при мен в студиото е г-н Илин Димитров – бивш министър на туризма и настоящ секретар на президента Румен Радев по три много важни направления: туризъм, образование и култура, три направления, които са свързани. Нали така, г-н Димитров?

Да.

Защо са свързани? Нека да кажем още няколко думички за тях.

Туризъм без култура няма как да бъде бих казал, а пък образованието е ключово важно. То е важно за цялата ни страна, но в случая за да имаме кадри, за да имаме качествен продукт. И тук по времето, когато бях министър стартирахме една много добра по думите на участниците кампания, и това са 28 регионални състезания от всяка една област по туризъм заедно с Асоциацията за изучаването на туризъм на хотелиери и ресторантьори. Там участват известни личности, готви се. Общо взето идеята беше да ребрандираме сектора, така че да има желаещи, които да работят, тъй като това е един от основните ни проблеми: ние нямаме хора, нямаме желаещи да работят в нашия сектор. Това е много сериозен проблем.

Преди малко си говорихме с вас за настоящия туристически летен сезон, който в началото така тръгна с един фалстарт, но ще успеем ли да наваксаме това, което се случи, защото сега и вие отбелязахте сам – курортите ни са пълни, свалихме цената и веднага видяхме резултат?

Аз убеден, че ще наваксаме. Очакваме около 4,8 милиона туристически регистрации. Но пак казвам, това, че има туристи, не означава, че сезонът е добър. Тези туристи трябва да потребяват стоки и услуги. Един хотел колкото по-скъпо се продаде, толкова по-добър и качествен продукт ще има, ако реши да инвестира разбира се, може да предложи, и съответно няма как на една ниска цена, ако сега в момента отиде някъде, вие да получите и качествена услуга, и хубава храна, което е ключово, и едни ремонтирани помещения, и една добра инфраструктура хотелска, и една добра база. Т.е. цената определя до голяма степен качеството. Добрата новина за вашите слушатели в случая е, че от 24 август нататък вече започват промоциите, офертите и може да се насладите на много по-ниски цени.

Но не за сметка на качеството.

Да. Очакваме и един сравнително топъл септември, тъй като лятото се изтегля малко по-назад и може да се практикуват и дълги уикенди, и да посетите Черноморието. Така призовавам всички слушатели да изберат Българското Черноморие и да се насладят съответно. Цените ще бъдат добри и реално, ако досега плащате една определена сума, ще има отстъпки от порядъка на 20-30 до 40%, а това е добре.

Какви цели трябва да гони България за туристическа добра туристическа политика?

Първо, туризмът е една система. Тя, тази система има много елементи в нея, и тук критично важно е да бъде пренаписана Стратегията ни за развитието на туризма, тъй като тя е стара, отпреди КОВИД и не отразява новите реалности, които са в дигиталния свят. Но основно, което ние гоним в сектор "Туризъм“, първо, това е едно подобряване на инфраструктурата. Това означава, че трябва да има медицинско обслужване, трябва да имаме едни хубави пътища, по които да дойдат туристи, една достъпна среда, т.е. едни летища с качествена услуга.

Това не са ли основни неща, г-н Димитров, които трябва отдавна да имаме?  

Те са основни, но тия моменти липсват или качеството им не е добро. Замислете се когато кацнете на едно от летищата ни, нека да е Летище София, в София сме в момента, просто се огледайте – колко бързо минавате през КПП-ата, колко бързо ви проверяват паспорта, учтиви ли са служителите, чисто ли е летището, отвън чака ли ви такси, това такси на какви пари ви кара. Това всичко е част от туристическата услуга. Когато се порежете, колко ви струва лекарят, той ще ви прегледа ли, има ли добра медицинска помощ. Тук пак искам да похваля предишния здравен министър д-р Меджидиев – с него открихме няколко медицински център по морето и съответно бяхме командировали и медици, тъй като това също се оказа проблем.

Второто направление, за което трябва да се замислим е достъпността до страната ни. Визите и начина, по който се издава те. Една Турция до нас е 80 милиона, Истанбул е 18 милиона, може да си представите с едни мултивизи, с които няколко пъти се влиза в България, а не еднократно, колко можем да подобрим като цяло туристическия ни продукт. Турците са добри туристи. После минаваме през качеството на продукта ни: Какви мерки ние трябва да вземем в нашата стратегия и политика, за да подобрим качеството. Тука опираме до темата с кадрите. Основно в туризма работят три вида кадри: Едните са бранишовици, такива, които цял животът работят, другите са такива, които търсят summer job, лятна работа – това са студенти, ученици, пенсионери, имаме и чуждестранни работници –  там също има въпроси: Как се внасят, по какъв начин, колко бързо става. Това са въпроси, върху които трябва да работим, и тази стратегия трябва да ги отчете. Тази сегашната не ги отчита.

Необходим ли е четвърти вид хора, които трябва да влезнат в този сектор или са достатъчни тези, за да им бъде обърнато повече внимание?

Това образно казано съм ги структурирал в три групи, но във всяко едно направление ние трябва да засилим взаимодействието с обучителни институции, с държавни институции. Ето при чужденците, когато идват да работят тук, трябва максимално бързо да им се издават и визи, и разрешителни, защото те допринасят за икономиката ни. Училища и университети – ключово важно е добро сътрудничество и хората, които работят, т.нар. "браншовици“. За съжаление беше отменено едно доста полезно действие на държавата, и това беше борсата, която се полагаше на работещи в сектор "Туризъм“. В момента те нямат борса. А с четири месеца сезон много трудно можеш да се издържаш цяла година.

Говорим се с Илин Димитров за проблемите и какви цели трябва да гони страната ни. Г-н Димитров, бих искала да си поговорим и за рекламата. Как се популяризираме ние в България, въобще правим ли необходимото, за да стигнем до максимален брой хора?

За рекламата можем да говорим много, няма никога не стигне времето, тъй като темата е необятна. Но първо, България към момента е много трудно видима поради много малкия ресурс, който тя има за реклама. Аз искрено се надявах, понеже всяка една партия казва, че туризмът е приоритет, наистина да го покажа с дела, и в този бюджет, който приеха сега, и в следващия, след няколко месеца ще се обсъжда Бюджет 2024, наистина да завишат средствата за реклама. Засега не го виждам. Надявам се, надеждата умира последна, за следващата година да имаме един добър бюджет. Само за една справка: Турция, държава до нас, има 400 милиона, Гърция има над 300 милиона, а ние разполагаме с 18 милиона за реклама, което ни прави в днешния динамичен свят, когато всичко поскъпва и трябва да си агресивен на полето на рекламата, почти невидими.

А какъв бюджет според вас би трябвало да бъде отделен за този сектор?

Това сме го коментирали много пъти. За мен лично не трябва просто ей така да се казва едно число и да се наливат едни пари, трябва да се направи стъпаловидно нарастване на бюджета: Всяка година да се отпускат 10 или 15 милиона повече, но да се види приносът ни като сектор дали нараства към БВП, реално дали тия пари се харчат целево и се харчат по начин, по който трябва. Има една добра новина, най-накрая беше приет един закон, за който настоявахме още от 47-ото Народно събрание, когато бях председател на Комисията по туризъм.

Ние настоявахме да можем да рекламираме без обществени поръчки в социалните медии и големи платформи: Facebook, Twitter, Instagram. Да, приеха го и сега очакваме една засилена рекламна кампания, която да стигне до много потребители. Нашите идея е България като продукт да влезе в телефона на европейците. Това беше нещо, към което се стремяхме. Да видим дали ще продължат и новият кабинет да гони тази цел. Но това е, ние просто с този бюджет сме невидими. Един рекламен спот в национална медия колко струва, умножете го по 30, и ще разберете колко е в европейска медия. Не можем да се преборим с бюджетите на държавите около нас. Другото важно нещо: Те използват тези си рекламни бюджети за субсидирания на чартъри. Тези прословути 35 евро, които вече не могат да се дават по тази мярка или по тази програма, ами държавите около нас ги дават през рекламните си бюджети. Ние не даваме нищо.

Ами съвсем нормално е да бъдем втори или трети избор на големите туроператори. Да, ние трябва да работим с туроператорите, ние трябва да работим с ниски бюджетните авиопревозвачи, задължително. В момента София и Пловдив се представят много добре като дестинации. Задължително трябва да работим и за бранд. А изграждането на бранд, налагането му, това е скъпо начинание.

Казахте: Ние сме втори или трети по избор. Какво може да ни превърне в първи такива?

Много неща.

Казахте: Искахме България да влезе в телефоните, но това отново е свързано с дигитализацията. Тука говорим за какво?

Това по направление бранд, тъй като трябва много ясно да разграничим как се рекламираме ние, какво правим. Да, имаме рекламни канали, но дали рекламираме през туроператори, или рекламираме държава като бранд, и какво точно съдържа този бранд, тъй като България има невероятното щастие да има много неща на територията си: Много туристически обекти, трети сме в Европа по културно наследство, над 40 000 артефакта имаме регистрирани, втори по брой на минерални извори, първи по качество на водата, имаме море, имаме планина, имаме хубава история, хубава храна.

И в един момент всеки един се пообърква малко точно какво да рекламира. И тук говорим за Стратегията ни  – трябва да имаме съвсем ясни послания: Море, планина, приключение, история, минерална вода – няколко думи, около които да се обединим и вече рекламните ни канали трябва да бъдат оптимизирани бих казал аз. Да, има няколко събития, които стартирахме, които са добри, това са т.нар. "роуд шоута“, това означава, че е българска делегация с 20-30 фирми минава на презентации през 5 до 10 града в чужбина. Направихме го в Полша, в Германия, в Израел – резултатите са добри, гледаме самолетодвижението и полетите, но като цяло трябва да сме много по-агресивни.

Кога се случи това?

Това се случи по време на служебния кабинет. Миналата година стартирахме с Германия, тази имахме и Израел, не успяхме във Великобритания. Нужно е да разширим и броя на туристическите ни аташета. На мен не ми стигна времето, но имаме в момента аташе в Турция, аташе в Полша, който беше наградено г-н Костов за Топ най-значими личности, в Полша имаме аташе и в Германия също. Аз много бих искал да видя такива аташета и във Великобритания, и в Румъния.

Защото тяхната работа е много важна и съществена също така.

Те са като стълбове, на които може да се облегнем. Те реално провеждат рекламната кампания на страната ни. Ето, сега в момента чакаме в края на лятото точно от Полша един самолет с 190 представители на туристически фирми, журналисти, влогъри, блогъри, които да популяризират България. Това са хубави начинания, правят се от нашите съседи и конкуренти партньори, ние не трябва да изоставяме. На всичко това изисква средства, които липсват.

Къде сме ние, г-н Димитров, спрямо световните трендове? Може би въпросът звучи клиширано, но дигитализираме много от нещата, много от услугите, вървим в тази посока.

Първо, туризмът има нужда и от отношение, отношение към госта, това е ключово също, не само средства.

Българите сме гостопремни.

Дали сме или не сме, го решават туристите. И като цяло - културата, храните, които ние произвеждаме, а не испански домата и турски краставици, биха привлекли туристите. Това е нещо върху, което трябва да поработим. Относно световните трендове, забелязват се няколко неща, които се прокрадват и вече се налагат все повече и повече, едното от които е отстъплението от All Inclusive  пакетите. Вече все по-често се говори за пакети, които са хаус борд или брекинг брекфаст, само закуска с нощувка, дори само нощувка има. Това е връщане към едни стари пакети, но явно има търсене, All Inclusive отстъпва.

Забелязва се същото и при услугите около нас, една Гърция, Турция, Испания, те си вдигнаха цените с около 30-40%, ние ги вдигнахме с около 15 до 20%, което е малко. Другото, което аз забелязвам като световна тенденция, акцентира се все повече на преживяването. Как туриста си прекарва времето, свързаността му, с онлайн продукти, с дигитални продукти, дори в момента ние бяхме стартирали една програма, надявам се да бъде продължена и тази политика. Искаме да направим една дигитална карта на туризма и всеки един турист, когато влиза в България, през телефона си да сканира един QR код, който е сложен някъде на видимо място. Сканират го, влизат в карта и наблюдават цялата ни страна туристическите обекти.

Да се запознаят с чудесата на България, точно това е много важно и това са огромни скокове. Светът върви в тази посока, дигитализиране на предлагането. Целият маркетинг започва все повече и повече да се базира на изкуствен интелект. Много хотели с високи технологии започват да работят, менютата вече стават дигитални, дори ключалки може би няма да видите на много места, с пръстов отпечатък се влиза. Има няколко фирми, които го правят това и в България.

Има световни проблеми, свързани с полетите. Може би забелязвате колко отменени полети има, изключително много се влоши тази услуга и това е, защото много хора напуснаха след ковид, и съответно в момента шанса да ви бъде отменен полета, помислете си кога летяхте за последно и дали излетяхте навреме. Голяма част от отговора е “не", ние не излетяхме навреме".

Да, имам подобен случай и то преди няколко седмици на мои близки.

Абсолютно, добре е да си знаете правата при отменени полети, кога може да си искате средствата. Това е тема на друго предаване, но е добре всеки един потребител да знае при колко часа отменен полет, и до колко часа е бил този полет дълъг, какво може да получи като обезщетение и да си го изиска, това е единственият начин да дисциплинираме авиопревозвачите.

От друга страна, наземният персонал също стачкува постоянно, виждате колко хиляди отменени полети, това много затруднява цялата система. Много пилоти, стюардеси, полетни екипажи се отказаха. Ще отнеме около 2-3 години да бъде възстановено като стандарт, много от авиокомпаниите обновяват флота си. Така че в следващите 2-3 години ще имаме колебания в този сектор, Ще имаме едни по-скъпи билети, тъй като търсенето определено надвишава предлагането, ще имаме по-ниско качествена услуга.

Също други тенденции, които се наблюдават, отново се завръща свръхтуризма, В много държави в света имаме проблем, твърде много туристи на твърде малко територия. Една Барселона, дори може да видите плакати имат “Туристи, вървете си". Въведоха се такси, които отново се стремят да ограничат броя на туристите. Дубровник, примерно, също има проблем със свръхтуризма.Дори се взимат мерки, тъй като тези туристи, тези потоци от туристи, те унищожават  донякъде инфраструктурата. В момента е забранено да се дърпат куфари в Добровник, защото има глоби.

Секторът се развива много активно, и на последно място, но не по значение, бих искал да отбележа и климатичните промени, защото както виждате, затопля се климата, той се променя, все по-често ще виждаме липса на сняг, все по-често ще виждаме промяна в потребителското поведение, дори една Гърция се опитва в момента да наложи и друг тип продукт. Нови продукти се вкарват, ето слоганът е “Гърция има и зима", Значи те се опитват да работят и в това направление.

Да разбирам, че и България трябва да се опита да работи и за това направление, защото тук също наблюдаваме промени в климата.

Абсолютно, тук за щастие имаме ски курорти, които са сравнително високо разположени, има добре изградена система за изкуствен сняг, и това, което аз наблюдавам е, че те все още нямат проблем, дори напротив, справят се прекрасно, зимният ни сезон беше рекорден миналогодишният.

Г-н Димитров, тъй като времето ни напредва, но искам да ви питам още малко неща и ще ви помоля за по-кратичък отговор. Стопанисването на къмпингите, много важен въпрос, който седи на дневен ред.

Това са няколко наредби, които отсъстват и които трябва да бъдат написани.  Едната от тези наредби, тя беше изведена като приоритет сега, в управленската програма е Наредба за дивото къмпингуване. Реално това нещо как да се осъществява. Кой чисти? Как се къмпингува? По какъв начин? Закачаш ли си караваната? Как е уредено това в закона. В момента го няма и виждате, че има проблеми. Един от проблемите се случва в Царево, наскоро и трябва да се вземат мерки. Но тази Наредба трябва да бъде написана, също за туристическата маркировка наредбата трябва да бъде написана и осъвременена. Трябва да бъде написана наредбата и за националните курорти.

Как оценявате към момента, настоящата политика, която води г-жа Зарица Динкова, министъра на туризма?

Един министър се оценява след стотния му ден, г-жа Динкова имаше трудно начало, надявам се, да започне да се справя  добре. На стотния ден, аз ще мога да дам една оценка какви политики е водила, как се е справила и какво реално е свършила, тъй като все още времето е недостатъчно.



Още по темата: общо новини по темата: 1106
05.02.2024 »
30.11.2023 »
21.10.2023 »
14.10.2023 »
11.10.2023 »
10.10.2023 »
предишна страница [ 1/185 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
+1
 
 
Една стратегия нищо не означава! Красиви думи без пряко отношение! И това се отнася за всяка стартегия! Не само за тази за Туризма! По важното е каква нормативна база стои зад нея и дали тя се прилага въобще!
Коментарите са на публикуващите ги. Burgas24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Бургас:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Виж още:
Актуални теми
Проблем с недостига и износа на лекарства
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Почина сливенският митрополит Иоаникий
Лято 2024
Санирането на сградите
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: