Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Дупка в законодателството позволява напълно легално да се строи в коритата на реките – проблем, който засяга стотици места в страната. Според експерти основният проблем е липсата на цялостен подход и работа "на парче“ за конкретни имоти. От години Брюксел настоява България да създаде Общи подробни устройствени планове (ОУП), които да предотвратят подобни случаи, но напредъкът е бавен.

По информация на БНТ, стотици обекти в страната са изградени законно, полузаконно или изцяло незаконно в естествените речни корита, като така блокират пътя на водата и увеличават риска от наводнения.

"Има страшно много такива места. Може би основният проблем е, че реките на много места не са отразени в кадастъра като реки“, обяснява Димитър Куманов от сдружение "Балканка“. "На Елените се вижда как реката идва, стига до един подковообразен хотел, там теренът е отбелязан за строителство, а надолу реката пак продължава. Когато не са отразени, често това е направено с нарочна цел – за да може да се строи върху тях или да се правят ВЕЦ-ове.“

Експертите смятат, че нормативната празнина позволява законно, но неправилно строителство.

"Някоя поземлена комисия е реституирала имот, който е в коритото на река – това е безумие“, коментира инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи.

Според него проблемът е в практиката отделни имоти да се разглеждат самостоятелно, което позволява да се заобикалят проверки и процедури. "Законът допуска да се прави подробен устройствен план (ПУП) само за едно парче земя. Това трябва да се промени – да се допускат само Общи устройствени планове, обхващащи цялата територия, за да има и хидрогеолог, който да направи нужните проучвания.“

Куманов предупреждава, че случаят на Елените не е изолиран. "Това, което се случва там, се случва в още по-големи мащаби в София. Ако тук паднат 200 литра дъжд на квадратен метър за няколко часа, ще бъде страшен ад. Спомням си наводнението от 1983 г. – тогава беше ужасно.“

Инж. Шопов допълва: "Наводнението беше такова, че като деца плувахме с надуваема лодка по улиците. Подлезите на НДК бяха пълни с вода. Една от причините за това беше вкарването на Перловската река в тръба. По тази логика и НДК е над река – тоест, технически също е над водно течение. Важно е инженерният баланс – да има инфраструктура, но и безопасност.“

По думите му държавата носи отговорност да защитава гражданите. "Хората плащат данъци, за да им се гарантира, че домовете им няма да бъдат отнесени от водата. Ако това се случи, те имат право да съдят държавата. Това е въпрос на солидарна отговорност.“

Инженерът предлага решения: изграждане на система за ранно предупреждение, ежегодна поддръжка на отводнителните съоръжения и дерета, както и приемане на общи устройствени планове, които да регулират строителството и да предотвратят бъдещи трагедии.

"С реките шега не бива“, заключава Куманов. "Наводненията не прощават – виждали сме какво става, когато подценяваме природата.“