© Дневник

В началото на ноември 2013 г. бившият председател на Административния съд в Бургас бе осъден на три години и половина лишаване от свобода от състав на Софийския градски съд с председател Весислава Иванова. Той бе признат за виновен, че е използвал фалшиви документни и че като длъжностно лице е използвал служебното си положение, за да си набави облага.

Председателят на Административния съд Атанас Вълков бе арестуван през март 2011 г. До задържането му се стигна, след като магистратът сключи предварителен договор за продажба на имот на край Несебър за 2.2 млн. евро, а купувачът на парцела бе служител под прикритие. От прокуратурата твърдяха, че Вълков е съставил и използвал фалшиви документи, за да придобие незаконно имота от 12 декара в района на базата на Националната спортна академия до Несебър. За целта той е фалшифицирал искова молба от името на чичо си Димо Ненков, с която е искал възстановяване на собствеността по съдебен път. В обвинителния акт е записано, че Вълков изготвил и фалшиви протоколи за собственост от средата на миналия век, от които да е видно, че земята е на дядо му Иван Габровски. След това фалшифицирал и пълномощни от името на останалите наследници - негови роднини, в които било отразено, че те ще бъдат представлявани от един адвокат - Иво Бинев. След като съдът възстановил имота на наследниците, Вълков представя и предварителен договор, в който е посочено, че дяловете на наследниците са продадени на майка му Руска Вълкова. Няколко месеца по-късно предварителният договор е признат от съда за окончателен.

По време на процеса стана ясно, че дело, което той сам е изфабрикувал, се попаднало за разглеждане именно на него след случаен подбор с програмата LawChoice. От мотивите на СГС става ясно, че категорични доказателства, че председателят на съда Вълков е манипулирал софтуера така, че конкретното изработено лично от него дело да му се падне, няма. Това е така, тъй като архивът на разпределенията не се съхранявал, а процентът натовареност на съдиите (чрез промяната му системата може да се манипулира, така че най-ненатоварения съдия да получи конкретното дело) се променял по устни указания от ръководителя на съда и следи в системата за въздействието не остават. Освен това делата не били разпределяни с общ протокол, изготвян за деня, а в отделни. В тях не били отразявани имената на съдиите, участващи в избора, а само тези, определени от програмата за разглеждането на конкретно дело.