Идеята на "прекрояването" в границите на районите е да има децентрализация, поясни той. Повод за предприетите мерки е европейска директива, подписана от страната ни още през 2010 г., според която в един район за планиране жителите да са минимум 800 хил. души и най-много 3 млн. души.
Северозападният район в момента не отговаря на това изискване, допълни Стоян Пасев и съобщи, че се очаква промените да влязат в сила до края на годината.
Както вече Varna24.bg информира, картата на районите в България ще бъде преначертана. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Предвижда се сегашните шест района на планиране да бъдат окрупнени или променени, за да отговорят на европейските критерии.
Междуведомствена работна група вече е разработила три варианта за ново териториално разпределение. Според тях районите ще са съответно пет, четири или шест, но с различен обхват. В момента България е разделена на шест района - Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен.
Едно от предложенията предвижда сегашният Северозападен регион (Видин, Монтана, Враца), който е най-бедният не само в България, но и в целия ЕС - да се събере с областите Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник в нов Западен район. При този вариант област София-град ще бъде самостоятелен район. Има и вариант, в който Северозападът ще стане част от нов Дунавски регион, в който ще влязат и повечето области на север от Балкана. Варна, Добрич и Шумен пък ще са заедно със Сливен, Ямбол и Бургас в Черноморския район.
Всъщност реформата в районирането се налага най-вече заради запустяващия Северозападен район. Там вече живеят по-малко от изискваните според европравилата за регионално деление 800 хиляди души. Очертава се в близките години това да се случи и със сегашния Северен-централен район, където населението е на тази граница. Според европейския регламент населението в един район за планиране не бива да пада под 800 000, както и да превишава 3 милиона души.
Вариантите тепърва се ще се обсъждат от комисиите в парламента, регионалните и областните съвети за развитие, неправителствените организации и др., обясни Нанков пред депутатите в петък. Той подчерта, че работната група е отворена за предложения и че няма да се стига до крайно решение още тази година.
Новото райониране, съобразено с европейските критерии, трябва да влезе в сила за следващия програмен период - 2021-2027 г., за да няма проблеми с усвояването на евросредствата за регионално развитие от новия бюджет на ЕС.
Вариантите:
Първи вариант. Пет района: Югозападен - София-град, Софийска област, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен - Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен - Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен - Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен - Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
Втори вариант. Четири района: Югозападен - Софийска област, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник; Тракийско-Родопски - Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян; Черноморски район - Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен; Дунавски район - Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра.
Трети вариант. Шест района: Западен район - Софийска област, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Северен централен - Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. Североизточен район - Добрич, Варна, Шумен и Търговище. Югоизточен район - Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Южен централен - Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.