Окръжният съд на Бургас потвърди, че е правилна преценката на първата инстанция за наличие на реална опасност, обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако е на свобода, съобразявайки обремененото му съдебно минало. Според въззивната инстанция не се сочат и не се обосновават твърденията на защитата за влошено здравословно състояние на Ивайло К., което да не му позволява да търпи взетата спрямо него мярка за неотклонение "Домашен арест".
На следващо място въззивният съд намери, че продължителността на мярката "Домашен арест" на обвиняемия не може да бъде определена като надхвърляща разумните срокове. Обвинението спрямо Ивайло К. е за тежко умишлено престъпление, за което съгласно чл. 63, ал. 4 от НПК, допустимия срок в досъдебното производство е до осем месеца, а от вземането на мярката до настоящия момент са изминали само пет месеца.
Настоящият въззивен състав счете, че не е налице промяна в обстоятелствата, установени по досъдебното производство, която да налага изменение на мярката, поради което съдът прие, че първоинстанционното определение е правилно и трябва да се потвърди.
С цел недопускане разглеждането на делото по искания за изменение на взетата мярка за неотклонение, да става причина за забавяне приключването на досъдебното производство, Окръжният съд на Бургас намери, че определението на Районен съд - Царево следва да се потвърди и в частта относно определената двумесечна забрана за ново искане за изменение на мярката за неотклонение на Ивайло К.
Определението на Окръжен съд - Бургас е окончателно.