"В изложбата, която ще присъства в Бургас до края на седмицата, показваме основно голямата трагедия, която е причинила смъртта на между 7.5 и 10 млн. украинци. Организирахме я с помощта на украинското посолство в София, за да разкажем на бургаската общественост и на учениците за един период от историята на Европа, който не бива да бъде забравен. Ще съдействам изложбата да бъде показана в Пловдив, София и Русе", заяви почетният консул на Украйна в Бургас и инициатор на събитието Димитър Караненов.
Изложбата, съдържаща 35 черно-бели и цветни фотографии и текстове на български, руски и английски език, се представя за първи път в България - в Бургас. Тя е предоставена от Посолството на Украйна в София, като част от фотосите са от експозицията на украинския музей "Голодомор".
На фона на терористичните атаки от последните години фактите, изнесени в изложбата звучат зловещо. 1932 и 1933 години са сочени като време на украински Холокост. Глад!!! През януари 1933 г. средното украинско селско семейство (5 души) разполага с 80 кг зърно и до новата реколта, т.е. до август, всеки член на фамилията е трябвало да консумира не повече от 2 кг хляб месечно - 60 г дневно. Известно е, че когато украинското село умира, от Одеса житото с кораби се изнася в чужбина. Със спечелената валута се внасят турбини и друго тежко машиностроително оборудване за индустриализацията.
Темата за глада в СССР е била повдигната по време на "перестройката" в края на 80-те години. Понятието "Голодомор" добива популярност в смисъл на смърт, предизвикана от глад, през средата на 90-те години на ХХ век. Последните данни за точния брой на жертвите на глада в Украйна са цитирани в обвинителния акт от присъда на Апелативния съд в Киев на 13 януари 2010 година. Като главни виновници са назовани Сталин и други членове на правителството на СССР. Дълго време темата остава табу. "Голодомор" се обсъжда активно едва в края на 70-ге години, като водещи информатори са САЩ и Канада.
Потресаващите фотоси в изложбата бяха фон на прочетените пред множеството страници от книгата на Семьон Стратив "Казн голода". Авторът, който е бил 16-годишен по време на украинския геноцид, описва зловещите събития, на които е бил очевидец.
"Известно е, че човешката памет е къса. За 11 септември си спомняме само на кръгли годишнини. Трябва да помним, защото може би забравянето в Париж на "Шарл
Тя подчерта, че за жертвите в мирно време в Украйна през 1932-1933 година в България е известно много малко. Това са жертви на сталинския режим, за да подчини в рамките на Съветския съюз най-многобройната нация - украинската. Било е планирано да се изземе насила от украинските селяни - производители на зърно и храни цялата реколта от 1932 година и да подложат на мор от глад от никого незащитените селяни, населяващи тези плодородни земи. Почти цели села умирали от глад. Смъртта била толкова тотална, че никой в градовете не се учудвал на трупове по тротоарите.
"Защо само Украйна е пострадала толкова жестоко? Отговорът е очевиден - Украйна винаги се е стремила към своята независимост, затова е била наказана", обобщи Марина Липко.
Изложбата "Голодомор" може да бъде видяна до 26 ноември в зала "Петя Дубарова" на КЦ "Морско казино".