
ЗАРЕЖДАНЕ...
Представиха любопитни факти за иконописното наследство на о-в "Света Анастасия" | ||||||
| ||||||
Известното за иконописното наследство до момента представи доц. д-р Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата. Той посочи, че най-старата част на манастирската църква е източната. "Построена е вероятно през XIII-XIV век. Проблемът с датирането на такъв тип паметници е голям. Проучванията са започнали през 60-те и 70-те години на XX-ти век, но не са достатъчни, за да се датира най-ранната постройка. Средната част е изградена в края на XVI-XVII век, но за нейната датировка също не можем да бъдем категорични. Западната част, притвора, галерията и параклиса от южната страна са съществували в началото на XIX век", посочи доцентът. Иконостасът, който се намира там, датира от края на XVIII-XIX век. Той е направен за 5 царски икони, а от тях има запазени четири – на Богородица, на Свети Николай Чудотворец, на Свети Илия и на Света Анастасия. Всички са датирани от 1780 година, с изключение на последната, която е от 1789 година. В момента тя се намира в храм "Успение Богородично". Известно е, че всички тези изображения са дело на Димитър Зограф. "Прави впечатление, че липсва икона на Христос, но не е ясно какво се е случило с нея и дали изобщо я е имало", добави доц. Ванев. По думите му има доказателства за това, че в края на 18 век манастирът на остров Света Анастасия се е намирал във възход. "Поръчката на цял комплект икони точно от този зограф е свидетелство за възможностите на манастира. Дали е заради дарителите, или заради доброто управление от страна на игумена, но там са се събирали произведения на най-добрите зографи от този период, което за мен беше една от големите изненади", посочи доц. Ванев. Най-старият епиграфски паметник там, който е запазен до днес и който става видим, благодарение на последната реставрация, гласи: "Обновлението на света Анастасия стана в годината 1574 година". За самите икони до средата на 19 век има много малко информация. "Църквата е преосветена през 1901 година от Сливенския владика, но, за съжаление, тогава това не води до възстановяване на духовния живот на острова и манастирът запада, но пък самия остров става притегателен център за хора на изкуството, интелектуални и общественици. Един от тях е Райчо Рачев, който спасява 12 икони от изнасяне. За съжаление, не знаем кои са точно те, но по описанието му разбираме, че са част от по-старите. Те обаче не са били на иконостаса", посочи доцентът. През 1957 година на острова е сниман първият филм на Рангел Вълчанов – "На малкия остров". "Църквата и манастира, включително иконите са били използвани за декор. От снимките остават недоволни от Сливенска епархия заради подредбата на иконите в манастира, които са били разместени по време на снимките", посочи доц. Ванев. |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg