Представят книгата на бургазлията, който преживя капитулацията на Берлин и сталинските лагери

Спомените на Тодор Куюмджиев след 7 години в ГУЛАГ и 3 години заточение в Съветския съюз

Книгата съдържа спомени на човек, преживял капитулацията на Берлин през 1945 година, а след това ужасите на ГУЛАГ в Съветския съюз (1945 – 1952) и невъзможността да се завърне в родината си, въпреки освобождаването (1952 – 1955).

Тодор Николов Куюмджиев е роден през 1917 г. в Ямбол, но израства в Бургас. От 6-годишен остава без баща. Завършва Бургаската мъжка гимназия в Бургас. Още като ученик, а после и като студент работи като репортер във вестниците "Бургаски фар" и "Вечерна бургаска поща", като стенограф и като актьор в пътуващата театрална трупа на Христо Дерменджиев. От 1936 до 1938 г. служи в санитарната школа на Четвърта трудова дружина в Шумен, която завършва с чин санитарен подофицер. През 40-те години  участва в ръководството на спортен клуб "Славия" и на областната спортна федерация, рефер е на волейболни и баскетболни срещи. Започва да учи право в Софийския университет. В началото на 1943 г. заминава за Берлин, където неговата първа съпруга д-р Христина Бижева – зъболекар, специализира в Берлинска университетска клиника. Там продължава юридическото си образование, което завършва през 1944 г., като същевременно подготвя докторат по журналистика. В Берлин е избран за председател на българското академично дружество "Родина", в което членуват български студенти, учещи в германската столица.

През май 1945 г. съпругата му д-р Христина Бижева загива при бомбардировка в Берлин. На 7 юни 1945 г. Тодор Куюмджиев е арестуван от съветските войски и е отведен в Съветския съюз, където на 16 август е осъден от военен трибунал на 7 години. До 1952 г. е в един от най-големите лагери в системата на ГУЛАГ – в Инта, Коми, където е разпределен в мините. Успява да оцелее благодарение на един грузински лекар в лагера, който, разбрал, че Тодор Куюмджиев е завършил санитарна рота, го взима при себе си като санитар. След изтичане на присъдата не му е разрешено да се завърне в родината си, а е принуден да работи отново при тежки условия с Сибир, Красноярския край. След многобройни писма до най-високи инстанции в Съветския съюз успява да се избави от своето "крепостничество".

Завърнал се в България през 1955 г., Тодор Куюмджиев е принуден да работи тежък физически труд, без да може да практикува по специалността си. Едва от средата на 70-те години има възможност да работи като юрист. Същевременно сътрудничи като журналист в списанията "Новая Болгария",  "Читалище", "За защита на мира", занимава с преводи от немски и руски език. Още през 1957 г. превежда романа "Искрица живот" на Ерих Мария Ремарк. В неговия превод романът е преиздаден през 1983 г.  През 1975 г. е приет за член на Съюза на преводачите в България, секция "Художествена литература".

През 1955 г. се жени за пианистката Катя Вълева – дългогодишен корепетитор в Софийската опера и във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория (днес НМА "Проф. Панчо Владигеров"). На 1 април 1956 г. се ражда синът им Теодор Куюмджиев – известен български симултанен и консекутивен преводач от немски и от английски език, който почина внезапно на 30 юли 2013 г.

Тодор Куюмджиев умира на 27 октомври 1986 г. в София.

Книгата съдържа няколко раздела. Първият съдържа спомените на Тодор Куюмджиев от последните дни на Берлин преди капитулацията, които пресъздават атмосферата в почти изцяло разрушената столица на Германия и които той преживява лично. Вторият раздел се състои от два текста, които описват неговото арестуване от съветските войски, пътуването към полярния кръг и лагерните години. От няколкото варианта на тези спомени в архива на Тодор Куюмджиев са подбрани два, които имат характер на сценарии за филми и които лаконично, но много образно описват ужасите на сталинските лагери.

Третият раздел представя документи, които хронологично проследяват борбата за освобождаването на Тодор Куюмджиев от лагера и от заточението му в Сибир, както и неговата реалилитация. Последният, най-кратък раздел включва няколко статии на Тодор Куюмджиев, които той пише като 23-годишен журналист в периода 1940 – 1941 г. за известния ежедневник от първата половина на миналия век "Бургаски фар" и които показват неговата гражданска позиция още като студент.

Ще завърша с част от уводните думи на Тодор Куюмджиев към неговите спомени: Така се наложи или както старите хора казват "писано" ми е било да преживея много и смятам се задължен да разкажа за тези събития, така, както ги видях – така, както ги преживях. Нека младото поколение – връстниците на моя син – да знае истината на Втората световна война с всички последици, които я съпровождаха. 

Тодор Куюмджиев. Писано ми е било да преживея много...

Съставител проф. д-р Юлиан Куюмджиев. Пловдив: Коала прес, 2018.