- Професор Петков, освен ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров" Вие сте и специалист в областта на нефта. Обяснете ни накратко какви са технологичните особености при двата обсъждани варианта за разтоварване на нефт при реализацията на проекта Бургас - Александруполис на пристанище и на буй?
- Аз съм специалист в областта на химия и технология на нефта и повече от 45 години се занимавам с процесите на нефта, нефтопреработването, разтоварването, товаренето и т.н. Присъствал съм на много обсъждания по отношение на проекта „Бургас - Александруполис", в които се говореше само за един вариант за разтоварване на нефта. При тези обсъждания предвиденото разтоварване при реализацията на проекта е на буй, разположен в областта на Бургаския залив. Беше обсъждано и къде да бъдат разположени тези буйове, т.е. тяхното местонахождение. При последното обсъждане се предлагаше като най-изгоден вариант буйовете да бъдат срещу нефтопристанището, за да се използва съществуващото трасе за пренасяне и съхранение на нефта в областта на нефтозавода. Вторият начин, който се използва в света е нефтът да се разтоварва на пристан в нефтено пристанище, което сега се използва от „Лукойл Нефтохим" - Бургас за доставка за преработвания от тях нефт. Трябва да отбележа, че това пристанище работи повече от 45 години и то е направено в момента, когато построиха и нефтозавода. През него са претоварени милиони тонове както нефт, така и готови нефтени горива.
- Според Вас има ли предимства технологията за разтоварване на нефта на буй в сравнение с технологията за разтоварване на пристан?
- Технологията за разтоварване на нефт на буй има няколко предимства. Първо, пристигането на танкера до буя и свързването му за разтоварване става за няколко минути и отпътуването му също става толкова бързо след като се разтовари продуктът. Друго предимство е, че буят се поставя на достатъчна дълбочина, така че не е необходимо дъното да се удълбава, за да може танкерът да достига до него. При използване на нефтопристанище е необходимо удълбаването на проходи на морското дъно, както и поддържането на тези проходи, за да може танкерът да достигне до пристана. Едно такова разтоварище с помощта на буй е много по-евтино и затова повечето страни в света преминават на вариант буй. Освен това, когато се разтоварва на пристанище, там, където са проходите танкерите трябва да се изчакват. Танкерът изчаква друг такъв танкер да премине през прохода и да достигне до пристана, да разтовари и след това да се върне. Едва тогава другият танкер може да направи същото и затова скачването с буй е много по-бързо и по-лесно за самите капитани.
- Вие казахте, че технологията за разтоварване на буй се предпочита в много други страни. Може ли да дадете пример с разтоварване по този начин в друга точка на света и как това се е отразило на съответния регион?
- В повечето страни в света, където има разтоварища на нефт се предпочита буй. Това е Мексико, Северно море, около Африканския континент, в Русия, САЩ и други. Естествено е, че ако не се спазва технологията за разтоварване и контрол, може да се получат огромни екологични катастрофи. Засега в световната практика няма регистрирани такива катастрофи, защото контролът и спазването на технологията според международните стандарти и закони е много строг. Освен това се предвиждат и специални заграждения на обекта на разтоварването, които ограничават разрастването на евентуално замърсяване и събирането му със специални нефтосъбирачи става много бързо. Независимо от всичко обаче, рискът съществува, но може да се предотврати и ограничи. Всяка една химична технология е свързана с риск.
- От екологична гледна точка гарантирана ли е сигурността на региона при използването на буй?
- Международните закони, които и ние трябва да спазваме гарантират сигурността от екологична гледна точка при използване на буй, но всяка технология е свързана с риск и затова трябва да се предвидят много строги мерки при контрола и да не се правят никакви изключения. В същото време ако нефтопроводът не се реализира у нас, следващият проект е да бъде построен през румънското пристанище Констанца - Триест, т.е. целта е да се заобиколи Босфора, който в момента е препълнен с кораби и няма технологична възможност да се увеличат нефтените доставки през него. Ако се осъществи вторият вариант, замърсяванията, ако се получат, пак ще бъдат в Черно море, което е затворено море и това не бива да се забравя. Теченията в Черно море са в посока от Констанца към българското крайбрежие и ако се получи евентуално замърсяване, то пак ще дойде у нас, а в същото време ние няма да имаме никакви облаги от обслужване на нефтопровода. Облагите от реализирането на проекта у нас са разкриване на нови работни места, повишаване сигурността на държавата и населението, и подобряване на инфраструктурата.
Източник: Агенция "Фокус"