Русия, Гърция и България се договориха за изграждането на почти 300 километровия петролопровод, заобикаляйки натоварения трафик в черноморските проливи, през 2007 г., но след идването на власт на дясноцентристкото правителство на Борисов през 2009 г. реализирането на проекта стигна до задънена улица.
"Не е възможно екологичната оценка на петролопровода Бургас-Александруполис да е положителна. Никой не може да докаже, че няма риск от разлив на петрол в Бургаския залив", коментира българският премиер.
Компанията "Транс-Болкан Пайплайн", от която Русия притежава 51 %, внесе оценка за въздействието на тръбопровода за социалната и околната среда за експертиза от страна на министерството на околната среда, енергетиката и климатичните промени на Гърция, както и в министерството на околната среда и водите на България. В понеделник руският министър на енергетиката Сергей Шматко заяви, че Русия и Гърция ще създадат съвместна работна група за изработването на съвместна позиция за изграждането на петролопровода.
Според думите на българския премиер освен опасността от разлив на петрол, пред проекта има и още един проблем - петролопроводът трябва да премине през защитените територии от програмата на ЕС Натура 2000, създадена с цел защитаването на редки видове от флората и фауната.
Източник: Агенция "Фокус"