© Burgas24.bg
Завението, в което бе прострелян Тодор Стоев

За да спрат спекулациите и да изчистим името на Тошко, се чувстваме длъжни да представим истината такава, каквато е, за което можете да направите справка в полицията.

През 2005 г. Тошко бе студент. На един Осми декември на него и още две момчета им подарили 4 цигари марихуана (впоследствие се установи - с много нисък процент активно вещество). Тъй като и тримата не употребявали наркотици (синът ни дори не пушеше цигари), не ги изпушили. Междувременно Тошко полюбопитствал как би могла да влияе марихуаната върху организма. Направил справка и разпечатал статии от интернет. След няколко дни момчетата решели да изпробват върху себе си това въздействие. Седнали в нашата кола и запалили едната цигара. След малко минали полицаи и ги проверили. След като установили наличието на цигарите, закарали момчетата в полицията. Тъй като пушенето на марихуаната не е съставомерно, текстът, под който могат да бъдат подведени под наказателна отговорност е за "държане на наркотици" и понеже цигарите са намерени в нашата кола, единствения подведен под отговорност е бил синът ни. Когато адвокатката, която се бе заела със случая, отишла в полицията, той вече бил станал симпатичен на полицаите. Самият дознател изразил мнение, че това момче очевидно случайно е попаднало там. След няколко дена производството бе прекратено поради малозначителност, тъй като от всички обстоятелства по делото бе видно, че Тошко не е нито наркопласьор, нито системно държи наркотици (в джоба му бяха намерени разпечатките от интернет, което говори за чисто любопитство, а и цигарите са били с много нисък процент активно вещество). Срещу детето ни не бе съставен обвинителен акт.

В това се състои "криминалната проява" на Тодор Стоев - чисто младежко любопитство, което в никакъв случай не го прави гамена, за който бе представен през последните десетина дни.

Тодор Стоев не бе наркоман или престъпник, още по-малко наркопласьор. Той бе слънчево момче, израстнало обградено от любов и самият той раздаващ любов. Имаше прекрасни перспективи и много планове за бъдещето. Имаше приятели, които го обичаха и които той обичаше. Беше грижовен вуйчо за невръстната си племенничка и любвеобилен син и брат. Нашето семейство бе сплотено и задружно, беше ни наистина хубаво всички да сме заедно. Той винаги ще бъде жив за нас, но няма да имаме щастието да гледаме внуците, с които щеше да ни дари.

Можем обаче, поне да го реабилитираме за хората, които не са го познавали (тези, които го познаваха няма нужда да убеждаваме). Надяваме се, да бъдете наистина Четвъртата власт и да представите истината такава, каквато е. Това ще бъде една малка утеха в страданието ни.