Ръководителят на школата по рисуване към ЦПЛР: Важното е, че запалваме интереса на децата

През тази година се навършват 30 години от създаването на Общинския детски комплекс в Бургас, познат в наши дни като ЦПЛР (Център за подкрепа на личностно развитие). По този повод се провеждат различни инициативи, а една от тях е на ръководителя на школата по изобразително изкуство към структурата - Денислав Белчев. Той организира изложба, където посетителите ще могат да видят както негови творби, така и произведения на негови настоящи и бивши ученици, студенти и работещи художници-илюстратори. Ще бъдат изложени нови произведения на самия Белчев, както и на негови възпитаници. Ще бъде показано и създаденото от школата през годините. Художникът е част от бившия Общински детски комплекс над 20 години, а в момента в школата се обучават над 50 деца.

Изложбата ще се състои утре, 11 ноември от 18:00 ч., в галерия "Богориди" в Бургас.

От Burgas24.bg поговорихме с Денислав Белчев преди вълнуващото събитие, което ще отбележи 30-годишнината от създаването на Общинския детски комплекс.

- Когато стартирахте работа в школата, вярвахте ли, че ще изминат 21 години, а сега ще отбелязвате 30-годишен юбилей?

- Определено не. Аз работех като учител по рисуване в СУ "Добри Чинтулов", а отделно от това имах и лекторски часове. Тогавашният директор на Общинския детски комплекс ми предложи да развия школата по-сериозно. Отначало нещата се случиха като на шега. Имах постоянна работа и го приех като предизвикателство, за да видим какво ще се случи. Нещата се случиха без много да ги мисля. Просто правех това, което трябваше да правя. И в крайна сметка се получиха.

- Спомняте ли си с колко деца започнахте?

- Идеята на директорката тогава бе да се обхване централната част на града, извънкласната дейност на децата от този район. Събраха се може би 4-5 групи с по 10-15 деца. След това започнаха да взимат награди, някои от тях станаха студенти и така до ден днешен.

- Повишил ли се е интересът към школата през годините?

- Мога да кажа, че е константен през годините, но и се повишава. Има хора, които са започнали като деца на 7-8-годишна възраст, а след това са успели да се реализират като художници-илюстратори. Някои от тях мога да нарека дори свои колеги. Мисля, че реализацията на тези хора помага за повишаване на интереса към школата.

- Имате ли представа колко деца са минали през школата?

- Нямам представа. Знам бройката на тези, които в последствие са станали студенти. Около 360-380 човека са минали през мен. Станаха художници, архитекти, дизайнери, графични дизайнери и други. В крайна сметка правя това, което съм учил и което мога.

- Какво Ви донесе тази школа през годините?

- Със сигурност ме е обогатила като човек, като личност, като художник и преподавател. Както вече споменах, работех като учител по рисуване, но там нещата са съвсем различни - влизаш в час, излизаш от час, пишеш оценки и т.н. В школата работата е разнообразна и много отговорна, защото тук трябва да има резултати от конкурси, при кандидатстванията на кандидат-студентите.

- Представяте ли си живота Ви без тази школа, до колко тя е част от Вас?

- Труден въпрос (смее се). Със сигурност е някаква част от мен, но истината е, че аз самият искам да рисувам. Може би чрез това, че рисувам свои творби, запалвам и тях по някакъв начин. Работата е взаимна.

- Какви творби рисуват Вашите ученици?

- Зависи от възрастта. При малките често ги оставям сами да решат какво искат да правят. Понякога има случаи, в които трябва да се прави нещо за конкурс, но през останалото време като художник се опитвам да не се меся в желанията им, а просто им помагам. При по-големите деца е малко по-различно. При тях често се рисува с определена тема, преди приемен изпит или с цел овладяване на определена техника - дали въгленът, дали туш перото, дали лавито, маслото или нещо друго.

- Какво е нужно за направата на една подобна изложба?

- Рядко правим подобни общи изложби, защото няма как да направиш подобна изява с качествени произведения за един или два дни. Самото изкуство е такова. Ние не сме сценични артисти. При нас нещата се случват в тишина, бавно, с отношение към детайла, за да се получи нещо качествено.