Става въпрос за строителството на АЕЦ „Белене", петролопровода Бургас-Александруполис и газопровода „Южен поток". Официалната причина за отказа е тежката ситуация във връзка със световната финансова криза и неблагоприятният външнотърговски баланс на България.
Тези аргументи не могат да устроят руските компании. Те заявяват, че са готови да „финансират всичко". В „Атомстройекспорт" предполагат, че все още е възможно да се убеди София в целесъобразността от продължаване на строителството на АЕЦ „Белене". „Транснефт" отказа да коментара, изданието не е успяло да получи мнение и от „Газпром".
Експерти заявяват, че истинските причини за позицията на София са свързани с членството на България в ЕС, който е обезпокоен от енергийната си зависимост от Русия.
Новото правителство на България активно преразглежда своите планове по съвместните енергийни проекти с Русия. Поради недостиг на финанси, под заплаха от провал се оказа строителството на газопровода „Южен поток", нефтопровода Бургас-Александруполис и АЕЦ „Белене". Но, както стана известно вчера, кризата не трябва да принуждава България да се отказва от участие в проекта „Южен поток", коментира в. "РБК Дейли" . Анализатори признават, че след смяната на политическото ръководство, новата власт се нуждае от време за преразглеждане на сключените договорености с Русия, за да може да разбере за какво ще носи отговорност в бъдеще.
Новото дясноцентристко правителство заяви за необходимост от преразглеждане на задълженията му в споразуменията с Русия по енергийните проекти. Чиновниците се опасяват, че те може да навредят на бюджета на страната, пострадала от икономическата криза и падащите доходи. Но вчера бе прието решение по стратегически важния проект „Южен поток". Кризата не трябва да принуждава страната да преразглежда участието й в строителството на „Южен поток", който ще заобиколи транзита през Украйна и ще доставя газ за Югоизточна Европа през Черно море, съобщи в понеделник министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, цитиран от световните медии.
Стабилността на транзита на руски газ през територията на Украйна продължава да предизвиква опасения у европейските потребители, пише в. „Коммерсант" . В зоната с най-голям риск, както и миналата зима, са балканските страни и Словакия, които практически нямат източници на газ, алтернативни на транзитния поток през украинска територия. В условията на дефицит на време за реализирането на инфраструктурни проекти, тези държави се опитват предварително да съгласуват условията за получаване на помощ от съседите в случай на повторение на кризата. Вчера генералният директор на компанията „Сърбиягаз" Душан Баятович заяви, че на 6 август във Виена ще се проведат преговори между неговата компания, „Газпром" и германската газова компания Е.ОН за създаване на газови резерви в Унгария за нуждите на сръбския пазар.
Изданието пише, че германската компания има техническа възможност за оказване на помощ на балканските страни за сметка на запаси от унгарските хранилища. През януари 2009 г. тя успя да организира неголеми доставки за замръзващите Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Словакия. От оказалите се в тежка ситуация единствено България не получи помощ поради липса на техническа възможност.