©

И двата вида гъски се срещат много рядко в България. Особено радващо е присъствието на малката белочела гъска, която е световно застрашен вид, за чието опазване се полагат грижи на международно ниво. Малката белочела и посевната гъска са забелязани сред ято от 3500 големи белочели гъски.

Наблюденията на световно застрашения вид в Бургаските влажни зони зачестиха пред последните 4 години, което вероятно се дължи и на по-детайлните изследвания на зимуващите гъски, които се провеждат в района. Статистиката показва, че това е 45-то наблюдение на малка белочела гъска в Бургас от 2014 година насам или откакто се провеждат целеви проучвания на вида. Зачестилите наблюдения на малка белочела гъска в района на Бургас поставят Бургаските влажни зони едни от най-важните за вида на територията на Европа.

Едва в края на януари тази години екипа на БДЗП установи в района на Бургас 17 000 големи белочели гъски. Това е най-високата численост на вида на територията на страната ни през тази зима. Като крайна точка за зимуване на големите белочели гъски, численостите им в Бургаските влажни зони силно варират в зависимост от метеорологичните условия. Въпреки, че температурите в Бургас през този зимен месец са по-скоро пролетни, вероятно под натиска на ниските температури и снеговалежи в страните северно от България, първите големи ята на гъски пристигнаха у нас в средата на януари.

Заедно с 17 000 големи белочели гъски са наблюдавани и 120 червеногуши гъски - друг световно застрашен вид. Този рядък и застрашен от изчезване вид зимува все по-често и с по-високи числености в Бургаските влажни зони, като миналата зима достигнаха рекордните за района 38 000 индивида.