Днес опазването на природата много повече от всеки друг път се нуждае от адекватно прилагане на действащото у нас екологично законодателство. Това е само един, но най-важният път, който може да доведе до реална защита на биологичното разнообразие и да гарантира качествена среда за живот на хората. Създаването на документи, които да отговарят на реалните нужди на съвременната природозащита е дълъг и отговорен процес, който се случи и в хода на проект "Живот за Бургаските езера".
Първият разработен стратегически документ бе Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България - одобрен и приет от Министерството на околната среда и водите през октомври 2013 г. Планът е инструмент с национална значимост за опазване и управление на 11-те влажни зони, включени в списъка на Рамсарската конвенция, сред които са Атанасовско езеро, Вая и Пода. Документът оценя и други 25 приоритетни влажни зони, и набелязва основни мерки за тяхното опазване и възстановяване за десетгодишен период (2013-2022).
Доскоро в нашето законодателство напълно липсваха т.нар. "екшън" планове за опазване на застрашени видове растения и животни. "Екшън" плановете са документи, прилагането на които следва да доведе до опазване и подобряване на природозащитното състояние на конкретния вид. Те включват най-важната и актуална биологична информация и определят необходимите природозащитни мерки за вида. С труда на голям екип от специалисти в хода на проекта бяха разработени пет Планове за действие: за опазване на къдроглавия пеликан, големия воден бик, малкия корморан, белооката и тръноопашатата потапница.
Петте плана бяха официално приети от Министъра на околната среда и водите, с което те стават действащи за страната и може да се търсят средства за тяхното изпълнение, което да доведе до спасяването на тези пет вида птици и подобряване на местата, в които те са хранят, размножават и почиват, а у нас именно Бургаските езера са сред влажните зони с най-голяма значимост. Общият индикативен бюджет на "екшън" плановете е 16 806 000 лв., което включва дейности по възстановяването на ключови влажни зони чрез удълбаване, премахване на водна растителност, подобряване на хидрологичния режим, което е от пряка полза както за биоразнообразието, така и за хората, тъй като предотвратява наводнения и намалява осушаването. Част от другите дейности предложени в Плановете са изолиране на потенциално опасна за птиците електропреносна инфраструктура, разработване и прилагане на аква-екологични мерки, които да компенсират рибопроизводителите за щетите от рибоядни птици.
Важен проблем за района на Бургас е потенциалната заплаха от промишлени аварии в близост до трите езера. Такъв тип събития се нуждаят от координирането на максимално количество ресурси за кратко време, за да се избегне екологична катастрофа. Решаването на този проблем доведе до разписването на "Координационен наръчник за действие в случай на бедстващи приоритетни видове птици в района на гр. Бургас", целящ да представи проблема и да даде насоки за реакция, в случай на нужда. Наръчникът обединява волята на различни заинтересовани страни - институции, неправителствени организации и фирми да гарантират опазването на биоразнообразието на езерата. Една от основните нужди, идентифицирана при разработването на Наръчника, е създаването на Регионален център за лечение и рехабилитация на пострадали птици.
Всички документи са разработени с широка експертна подкрепа, включваща представители на МОСВ, РИОСВ, Българска академия на науките, както и представители на природозащитни неправителствени организации, включително и ловно-рибарски дружества.