Кардиологът д-р Анна Попова от болница "Св. Екатерина“ в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Как да се насладим на празничната маса, без да прекаляваме? Как да запазим лекотата в тялото и спокойствието на сърцето?  Д-р Попова, наблюдава ли се по празниците увеличение на пациенти със сърдечни оплаквания? 

О, категорично. Със сигурност това са едни от най-честите пациенти, които срещаме в спешните отделения и кабинетите за спешен прием.  

Най-често това са пациенти с хипертонични кризи, с остър коронарен синдром, инфаркт, с остър аортен синдром и има немалко случаи на пациенти с предсърдно мъждене или някакъв друг вид аритмия. 

Обикновено стресът е този, който отключва проблеми, свързани със сърдечно-съдовата система? Положителните емоции могат ли също да се отразят  негативно? 

Да, в някои случаи положителните емоции, когато идват в повече, също могат да бъдат рисков фактор, който да допринесе за тези сърдечно-съдови заболявания. 

Големите количества храна и алкохол как се отразяват на сърдечно-съдовата система? 

Именно те са основният фактор. Алкохолната консумация в много голяма част от случаите води за аритмии.  

Това, което може да препоръчаме на всички, е, ако в периода на коледно-новогодишните празници, имат някакъв по-продължителен епизод на сърцебиене, нека незабавно да посетят спешно звено с възможност за хоспитализация в съответното кардиологично отделение. Или пък пациентите, които имат остри болки в гърдите, със сигурност трябва да се опитат да влязат в т.нар. "златен час“ и веднага да се насочат към такова спешно звено. 

Знаете колко богати по принцип са трапезите по време на празниците, а пък и нашата култура е свързана с по-солена храна, с по-тежък алкохол. Тази комбинация солени мезета плюс алкохол как се отразява на хора с  хипертония? 

Това е перфектната среда за влошаване на контрола на артериалното налягане, а резултатът са  хипертонични кризи. Алкохолната консумация и по-солените меса водят до влошаване на контрола на кръвното налягане, а също и влошават сърдечната недостатъчност при пациенти с вече диагностицирана такава, тъй като водят до задръжка на течности. 

И понеже на празници няма как все пак да минем без никакъв алкохол, каква е вашата препоръка, на какво да заложим? 

Определено трябва да се опитаме да избягваме т.нар. "късни обеди“, които прерастват в ранна вечеря, тъй като прекомерната алкохолна консумация почти в 50% от случаите води до проява на някакви сърдечни симптоми. Нека да бъдем по-умерени и да няма т.нар. "запои“ в коледните празници. 

Преди време в болница "Св. Екатерина“ беше разрешено чаша червено вино на обяд за вашите пациенти. Полезна ли би била една чаша вино или не във всички случаи? 

Тук вече се бием кардиолози с невролози, но човешкото тяло не е просто едно сърце в крайна сметка. Всеки невролог би препоръчал една чаша червено вино, разбира се,  една, много умерено количество, за невропротекция, за протекция на деменция и други неврологични заболявания в бъдеще. Това е всъщност е и препоръката на Световната здравна организация – една чаша червено вино е напълно приемлива. 

Има ли разлика по отношение на това как алкохолът влияе върху тялото ни през лятото и през зимата? 

Като цяло през зимата със сигурност е влошен контролът на кръвното и сме много по-предразположени към сърдечно-съдови заболявания. Самото излагане на студ влошава контрола на артериалното налягане, тъй като води до свиване на съдовете, не само за сърцето, но и на всички периферни съдове на тялото. И заради това на всеки наш пациент препоръчваме, когато навлезе в есенно-зимния сезон, да направи контролна консултация с неговия лекуващ кардиолог или личен лекар за оптимизиране и подобряване на терапията, тъй като определено има разлика между сезоните и необходимостта от корекция на лечението на артериалното налягане. 

Д-р Попова, чувала съм за т.нар. синдром Holiday Heart, "празнично сърце“. Какво представлява? Кои хора са уязвими? 

Точно това е рискът от предсърдно мъждене или по-просто казано аритмии по време на този празничен сезон, тъй като не само пациентите, които имат вече известна аритмия или някакво сърдечно заболяване, са предразположени, но дори и съвсем здравите пациенти - най-често мъже във възрастта между 30 и 40. След  "запой“ много често идват в спешните звена с предсърдна или каквато и да е всъщност аритмия. 

Кои симптоми след хранене или след поемане на по-голямо количество алкохол са предупредителни - сигнална лампа, че трябва да спрем? 

Основните симптоми, за които да следим, са сърцебиене, болки в гърдите, като конкретно сърдечната болка има определени характеристики. Тя е в задгръдната кост,  обикновено може да отива към лявата или пък дясната ръка, към шията, продължава поне 10-15 минути. Ако продължава повече от това, е още по-притеснително, тогава най-вероятността се касае за миокарден инфаркт.  

За пациентите, които взимат нитрати, често тя преминава от приема на такива.  

Така че това са основните аспекти. И, разбира се, и за пациентите със сърдечна недостатъчност – влошаването на задуха, появата на отоци по долни крайници или подуването на корема, са признаци, че се влошава сърдечната недостатъчност и вероятно има необходимост от корекция на терапията или пък хоспитализация в кардиологично звено. 

Повишеният холестерол може ли също да се окаже проблем при приема на по-голямо количество алкохол и храна? 

Категорично да. Всъщност, именно по коледните и новогодишните празници,  предвид нашата регионална балканска диета, винаги се влошава контролът на холестерола, който пък сам по себе си е един от рисковите фактори за развитие на исхемична болест. Острата изява на исхемична болест е именно миокардният инфаркт. Така че това, което трябва да се знае е, че прекомерната консумация на червени меса и мазнини трябва да бъде максимално минимизирана, доколкото е възможно в тези празници.  

И също така да се избягват силните емоции и да се стремим към добър контрол на кръвното, защото лошият холестерол плюс лошият контрол на кръвно, са гаранция за остър инцидент по време на тези празници. 

Празниците могат да отключат и още един проблем, особено, когато не са споделени, т.нар. синдром на разбитото сърце, така ли е? 

Синдромът на разбитото сърце всъщност е остър коронарен синдром, това е истинска патология. В този момент сърцето има всички белези на инфаркт, така че определено мога да гарантирам, че нито един кардиолог не би подценил тези симптоми. Те много имитират тези на острия коронарен инфаркт. 

Кажете ни как може човек да се наслади на празничната трапеза без да рискува здравето си?

Няколко са основните аспекти, може би звучат тривиално, но пък са гаранция за сърдечно-съдово здраве. На първо място да не подценяваме движението, тъй като има доста заседяване по коледните празници. Нека се стремим към минимум 10 000 крачки дневно, да се опитваме да избягваме прекалената алкохолна консумация, умерена консумация на съответно храна и сол. Това са основните препоръки, които на пръв поглед дори и тривиални, наистина са доказани във времето. 

Празниците са време за радост, за близост, за лекота, не за тежест. И нека наистина те да бъдат такива и за тялото, и за сърцето ни. Благодаря ви, д-р Попова. 

Благодаря и аз. И пожелавам весели празници на вас, на вашия екип и вашите слушатели!