Българинът е казвал, че Гергьовден е по-голям празник от Великден.
Културният антрополог гл. ас. Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН посочи, че още в нощта преди Гергьовден във всяка къща започва подготовката за празника.
"Избира се агне, което трябва да бъде ритуално жертвано. То не е просто да се направи трапеза. Задължително агнето трябва да бъде мъжко. Женското агне остава, за да продължи поколението", уточни той пред
Bulgaria ON AIR.
Задължително на трапезата за днешния празник трябва да има агне, сирене, хляб и вино.
В старите книги пише, че само на Гергьовден са правени големи общи трапези. Когато времето не е било добро, хората са се събирали в притвора на църквата. Всичко негативно се опрощава на Гергьовден.
Всяка капка дъжд на Гергьовден е жълтица, са смятали предшествениците ни.
"На Гергьовден се гадае за женитба, налива се мълчана вода за замесване на обредния хляб. Най-възрастната жена в къщата учи снахата да продължи традицията със замесването на хляба", отбеляза гостът.
Културният антрополог добави, че на Гергьовден е забранено да се работи. Хубаво било на Гергьовден да се убие змия - да няма змии през годината и да се направи аналогия със Св. Георги, който убива змея.