Азис: Извадих нож на баща си

Попфолк певецът Азис призна за тежко детство, изпълнено със скандали. Той сподели спомените си, по време на участието си в "120 минути" по bTV

"Когато бях малък, баща ми много биеше майка ми. Тормозена жена беше. Моят баща не беше добър съпруг, но беше добър баща. Към нас винаги е имало разбиране, но с майка ми бяха като куче и котка. Защото хората от това поколение живееха заради срама от другите хора - какво ще кажат. Когато я биеше или се караха, майка ми казваше: "Тихо, да не чуят". Напротив, трябва да чуят, за да се викне полиция. Това разказа емоционално и през сълзи пред Би Ти Ви попфолк легендата Азис.

Той допълни, че я е умолявал да го напусне. 

"На 7 или 8 години извадих нож на баща си, за да защитя майка си, сподели още той.

Сега й задавам въпроса: "Защо, по дяволите, живеехте заедно?". Защото хората от това поколение живееха заради срама от другите хора. Какво ще кажат! СДаже, когато той я биеше или се караха, майка ми казваше: "Тихо, тихо да не чуеят!". Напротив трябва да чуят, за да се извика полиция. За да се наредят нещата. За да спре това нещо. Тогава защитавах майка си. Седем или осем годишен извадих нож на баща си, зa да защитя майка си. Казах му: "Ще те убия, ако пипнеш мама!". Помня ужаса в очите на баща ми, когато ме видя с кухненския нож. Тогава майка ми грабна нжа от мен. Тя се уплаши пповее за мен. Това продължи години. Умолявал съм я да го направи. Но тя: "Не, аз освен баща ти... какво ще си кажат хората!".

Той приема майка си за своя ангел закрилник като дете.

"Майка ми беше моят закрилник в детството ми. Тя е изключително ерудирана, интелигентна, извисена жена е. За мен е примерът в живота ми. Когато почувствам необходимост или нужда от помощ дори на едно ментално ниво, чувам гласът на майка си. Това е някаква невидима връзка между мен и майка ми. Тя ненапразно изглежда толкова добре. Ненапразно е толкова мил и добър човек. Господ няма да те нарисува толкова красива, ако не носиш и красива душа. Българският ми - този правоговор и лексика - е от нея. Това не е от ходене на училище. Това е от родителите. Баща ми говореше по същия начин. Просто бяхме едно различно циганско семейство - мечтаещо да заживее като белите хора. Цял живот очите ни са гледали отвъд границите. Тя не можеше да отиде на пазар без хората да й говорят за мен и то неприятни неща. Без да се съобразяват. Била е наранявана. Налагало й се е да ме защитава. Да защитава своето си дете. Хиляди поводи и причини тя да ме защитава", добави Азис.

"Няма страшно за хората, които са като мен - преследвани, тормозени, дискриминирани. Казвам като мен, не изхождайки от сегашното си положение. Милиони, милиарди са хората, които носят моя цвят, моя ген и се срещат с омразата. Искам да кажа, че никога не ме е било страх - дали съм бил глупав, дали съм бил луд. Има моменти, в които си мисля, че съм бил луд, да заявя до такава степен себе си, че да не оставя нищо за себе си. Всичко за хората - казах им всичко, което съм могъл", завърши той.