За любопитно преживяване сподели бившият вицепремиер
Борислав Сандов в страницата си във фейсбук. Ето какво пише:
Как пък точно в асансьора ме завари тази авария...За 45 мин висене в тъмния асансьор поне разбрах, че още една система в България има нужда от реформа. През аварийното копче първо се свързах с дежурния техник, който обаче бил нощна смяна и не трябвало да вдига, та ми затвори и обеща да не вдига при второто натискане. При повторния опит той не вдигна, но не вдигна и никой друг. Така беше и при третото прозвъняване. На четвъртия път се свързах. Обещаха да дойдат бързо. Но явно 25 мин не влиза в графата "бързо", нищо че асансьория сервиз е базиран в съседния квартал.
Обадих се още веднъж. Вдигна ми друг човек и ми се скара, задето съм му търсел отговорност, при положение че не съм говорил точно с него предишния път. Той не обеща да дойдат бързо, но поне за втори път казах в кой точно асансьор съм заседнал.Обадих се на Комисията за защита на потребителите, за да разбера има ли някакъв предвиден в закона срок, в който са длъжни да ме извадят от асансьора. Съчувстваха ми, но не бяха срещали такъв казус. Поне ми казаха кой е контролиращия орган към тези сервизи - Държавната агенция за технически и метрологичен надзор.
Дадоха ми и телефонен номер. Оказа се номера на зам.директора, на който благодаря за съдействието. Той е споделил с директора на съответното звено, който пък се е обадил на директора на фирмата за асансьорен сервиз, с която явно нашия вход има договор.Този път обаждането в асансьора беше входящо, през системата за аварийна помощ. Казаха ми, че скоро ще са при мен. Попитах ги какво е "скоро". Казаха ми 5 мин. След точно 5 мин. електрозахранването най-сетне беше възстановено. Излезнах от асансьора и изчаках техниците пред блока. След малко пристигнаха и те. Поговорихме си за комуникацията в такива ситуации. Добре, че нямам клаустрофобия. И че изпуснах само една среща, която не беше супер важна и лесно я пренасочих за утре.