Преди месец момчетата изпратили e-mail на всичките си приятели и колеги, че са решили да направят нещо различно за лятната си ваканция, вместо „да обикалят модерните барове на Европа".
Българите са около 30-годишни. Приключенският им дух разпалил въображението им и ги подтикнал да се устремят към най-високата точка на Килиманджаро - връх Ухуру, намиращ се на 5895 м. надморска височина в североизточна Танзания. Но сякаш само по себе си това предизвикателство не било достатъчно за търсачите на вълнуващи преживявания. Те си поставили още една цел - да съчетаят личното си постижение с такова, което да е в полза на обществото. Ето какво се казва в е-мейла им: „Решихме да посветим изкачването си на Килиманджаро на засилване на общественото съзнание към борбата с Левкимия, като същевременно помогнем да се набавят средства за проучвания в тази област. Ето защо Ви молим да направите дарение на страницата която сме разработили с тази цел. Всички постъпления са за благотворителна фондация Leukaemia Research*. Вашият жест ще помогне да се спаси живота на много деца. Бъдете щедри!"
Момчетата си поставили за цел да набавят 3000 Британски лири в помощ на каузата - и успели! Дни преди определената за заминаваето им дата 7-ми юли в банковата сметка на фондацията са постъпили 3100 лири. Даренията се увеличили и след заминаването им - сумата скочила на 3500 лири. Благородната им кауза решили да подкрепят и техните работодатели от Bank of America, UBS и Morgan Stanley. Всяка от трите глобални банки оповестява, че ще направи дарение равностойно на крайната сума набрана от шестимата.
В експедицията участват Здравко Биков, Евгени Йорданов, Вихрен Йорданов, Кирил Петров (от Бургас), Даниел Поторф и Димитър Петров. Всички българи живеят в Лондон, с изключение на Дан, който е от Съединените Щати.
Самото пътуване не е никак леко, свързано е с много трудни изкачвания и мащабна организация. Групата била водена от трима водачи. Лидерът й говорил добре английски и нямали проблеми с комуникацията с местното население. Танзания е била английска колония до 70-те и езикът е разбираем почти навсякъде. По време на преходите групата общо от 14 човека е придружавана от близо 50 души помощен персонал - по трима „носачи" за всеки, които помагали за придвижването на багажа, палатките и консумативите. Ангажирани били трима готвачи плюс още няколко помагачи. Те пренасяли храната, маси, столове и вода, която набавяли от местни водоизточници и преварявали за пиене и домакински нужди.
Покоряването на петхилядника е много трудно и нашите момчета бивакували на няколко лагера, където събирали сили за следващите преходи. В продължение на няколко дни се изкачвали до Мачаме Хът (3000 м.), Шира Кейв (3940 м.), Баранко Хът (3950 м.), а от там - до лагера Барафу на 4600 метра. Този преход е особено тежък. Катерили са се върху почти отвесни скални стени около самия кратер на планината.
До базовия лагер под върха достигнали около 16:30 следобед и след кратка вечеря легнали да подремнат, поради очакващото ги тежко изпитание - нощно изкачване на връх Ухуру - най-високата точка на Килиманджаро. Един от участниците в групата, Митко, разказва: „От една страна всички намирахме за малко трудно да си легнем в 6 вечерта, но като добавим и надморската височина от 4700 м., спането си беше почти невъзможно. Около 22:45 водачите ни събудиха за по чаша кафе и чай с бисквити. Самото изачване започнахме към 23:45 - при пълен мрак, минусови температури и сравнително силен вятър.Скоро всичката вода, която имахме замръзна. Беше трудно някак да останеш мотивиран и да продължаваш да вървиш, въпреки студа, трудността при дишане и умората. При всяко спиране за кратка почивка се борихме със съня и студа... той ни пронизваше и телата ни започваха да изстиват. Беше почти невъзможно да разговаряш с другите около теб, това изисква доста усилия и енергия, дишането става още по-трудно. Всеки беше сам с мислите си...".
Самият връх на кратера (Стела Пойнт), нашите момчета успели да достигнат в 6:30 ч., малко преди зазоряване и последните 45 минути до Ухуру Пийк били изминати по-лесни на дневна светлина. Митко продължава разказа си „Слизането беше по-кратко (около 3 часа), но не по-лесно. Слънцето се беше издигнало по-високо, но никой от нас не свали дрехите си. Беше доста странно - от една страна усещаш студа, а от друга - как слънцето изгаря откритите ти части от кожата. Освен това видяхме пътя, по който сме се изкачили предишната нощ на светлината на фенерчетата и ни побиха тръпки - мога да кажа, че водачите ни са били наистина добри".
Въпреки тежките условия българите успяват да се завърнат невредими от Килиманджаро. Посрещнати са радушно от всичките си колеги и приятели, които са ги подкрепяли и окуражавали. Финалната сума от събраните средства бе предоставена на фондация Leukaemia Research в края на миналата седмица.
Източник: GlobusNews.net