Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Изглежда невинно и беззащитно, а произвежда токсин, по-смъртоносен от цианида | ||||||
| ||||||
"Това са птици с размерите на сойка с остри като игли нокти и човки“, казва Дъмбакър, който инстинктивно доближава порязването до устните си. "Устата ми започна да изтръпва и гори, което продължи до нощта.“ Когато Дъмбакър се консултира с местните си водачи, те кимват многозначително, казвайки му как селяните ги ядат само ако са "почистени и специално приготвени“. Любопитството му се разпалва и тогавашният докторант в Чикагския университет прекарва следващата година в събиране на проби от питохуи и търсене на химик у дома, който може да определи източника на странните усещания. През 1992 г. Дъмбакър и неговите сътрудници обявяват своите изумителни открития: качулатите питохуи имат батрахотоксин. Токсинът е по-смъртоносен от цианида и е сред най-смъртоносните вещества в животинското царство. Това е същото вещество, което се среща в някои отровни жаби на другия край на света. Оттогава поне дузина други видове птици, от над 10 500 известни на науката, са идентифицирани като токсични. Някои членове на тази избрана група – като европейския пъдпъдък, северноамериканския гривест тетрев и евразийските папуняци – се срещат извън Нова Гвинея и имат различни токсини. По-голямата част обаче са носители на батрахотоксин и са ендемични за втория по големина остров в света, включително поне пет други вида питохуи и синеглав ифрит (Ifrita kowaldi). Но 35 години след случайното откритие на Дъмбакър, много неща остават загадка за отровните птици на Нова Гвинея. "Има много неща, които не знаем – от екологията на птиците до това как използват батрахотоксин за защита и откъде го получават“, казва Дъмбакър, сега куратор в отдела за птици и бозайници в Калифорнийската академия на науките. Последно той посещава острова през 2011 г., а друг екип от учени – ръководен от еколога Кнуд Йонсон от Шведския музей по естествена история и еволюционния и общностен биолог Касун Бодавата от Университета в Копенхаген – продължават изследванията на Дъмбакър. Те вече са постигнали напредък, като са идентифицирали два нови вида токсични птици през 2023 г., първото откритие от близо две десетилетия. Те планират да посещават Папуа Нова Гвинея ежегодно до 2028 г. Надяват се да отговорят на ключов въпрос: откъде идва токсинът – за който се смята, че предпазва птиците от хищници и паразити? Ти си това, което ядеш Според една от теориите за произхода на тази отрова е диетата на птиците. "Твърди се, че те ядат бръмбарите Choresine и по този начин получават токсина си“, казва Йонсон. "Но в действителност не знаем.“ Дъмбакър, който през 2004 г. пръв описва как батрахотоксинът присъства както в птиците, така и в бръмбарите, не вярва, че токсинът произхожда от малките насекоми с размерите на ориз. "Повечето информация предполага, че бръмбарите не могат да произвеждат такива стероидни алкалоиди“, казва той. "Така че е много възможно бръмбарите да го получават от друг източник, като почвени акари или дори растение.“ За да проследят произхода на батрахотоксина, изследователите планират да събират отровни птици и да сравняват съдържанието на стомасите им с насекоми, уловени в близки капани. "Идеята е да се опитаме да се насочим към потенциални плячки, които съдържат токсина“, обяснява Йонсон. "Това е все едно да търсим игла в купа сено, но това е първата стъпка, която можем да предприемем.“ Те също така са си партнирали с Кристин Бйймълменс, химик от Саарландския университет в Германия, за да определят точно батрахотоксин и молекулярно подобни токсини във вече събраните проби. Тестовете показват, че отровните птици съдържат смес от токсични производни – лабораторията на Биймълменс е идентифицирала шест досега – чиято концентрация може да варира между отделните индивиди и видове. Как птиците остават имунизирани срещу токсина Друга трайна мистерия е как птиците се предпазват от смъртоносния токсин, който носят. Батрахотоксинът се свързва с натриевите йонни канали в нервните, мускулните и сърдечните клетки, което води до изтръпване, конвулсии, парализа и дори смърт. "Той се намира върху тези канали и ги държи отворени, така че нервите просто продължават да потрепват“, казва Йонсон. Отровните птици съдържат много по-малко токсин от златната отровна жаба стрела, която има достатъчно батрахотоксин, за да убие 10 възрастни мъже. Качулатият питохуи – най-токсичният вид птици – не е смъртоносен при докосване или консумация. Дългогодишната теория, която обяснява как птиците "не се самоубиват“, е, че те, подобно на отровните жаби стрели, съдържат мутации в натриевите си канали, което пречи на токсина да се свърже, казва Даниел Майнър, биофизик от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който не участва в предстоящите изследователски експедиции на Йонсон и Бодавата. Същата черта се среща при рибата фугу, синьопръстенния октопод и други отровни животни, които остават недосегаеми за токсините, които носят. Наистина, когато Йонсон и неговите сътрудници сравнили геномите на шест вида токсични птици с техните нетоксични братовчеди в рамките на същите семейства, те открили, че отровните птици съдържат множество мутации в ген, кодиращ специфичен натриев канал, пише nationalgeographic.bg. Когато обаче екипът на Майнър провел електрофизиологични тестове върху гени, клонирани от южния питохуи (Pitohui uropygialis) в отделен набор от експерименти, те "били съкрушени“, когато открили, че натриевите канали остават чувствителни към батрахотоксин – въпреки мутациите си. Сега Майнър вярва, че резистентността на птиците се крие във все още неидентифициран протеин, който действа като "гъба за токсини“, свързвайки се с батрахотоксина и секвестирайки го. Работата на екипа му върху сакситоксин, друг протеин, който се свързва с натриевите канали, предоставила това прозрение. "Нашата лаборатория показа, че саксифилин, протеин, който се среща естествено в отровните жаби, може да погълне и да се свърже със сакситоксин с висок афинитет“, обяснява той. "Така че може би същото важи и за батрахотоксина.“ Йонсон и Бодавата смятат, че двата механизма може да се допълват. "Птиците, така или иначе, трябва да пренесат батрахотоксин от червата до кожата“, казва Бодавата. "Така че те трябва да имат транспортен протеин, който улеснява това.“ Има ли още Йонсон смята, че е много вероятно. "Отровните птици на Нова Гвинея принадлежат към суперсемейството птици Corvides, което обхваща приблизително 700 вида по целия свят“, казва той. Нова Гвинея е дом на 140 от тях, от които екипът му досега е проучил само една пета. От ноември екипът ще събира "възможно най-много проби от Corvides“ от различни части на острова и ще ги изследва за батрахотоксин. Те също така планират да секвенират поне един индивид от всеки вид, за да идентифицират мутации в натриевите канали. По-изчерпателен набор от геномни данни ще позволи на учените да идентифицират възможни токсични гъбести протеини, добавя Бодавата. В по-широк план, изследователите искат да изучат "супер готината и луда конвергентна еволюция“, която е позволила тази специална резистентност към токсини както при жаби, така и при птици, както и при несвързани видове птици в Нова Гвинея и другаде по света, казва Бодавата. "Разбирането на конвергентните адаптации чрез естествен подбор е главна цел в еволюционната биология“, добавя Йонсон. "Може би след две до три години ще имаме някои нови прозрения, които да споделим“, казва Бодавата. "Това е само началото.“ |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Община Бургас вдигна мерника на еднодневките
09:26 / 08.05.2025
Летище Бургас посрещна първия за сезона полет на Corendon от Амстердам
17:02 / 08.05.2025
Добра новина за образованието в Бургаско!
17:14 / 08.05.2025
Екшън в Бургаско село! Мъж получи удар с крак в главата
09:00 / 09.05.2025
10 нови служители следят за по-чист Бургас
16:52 / 09.05.2025
BG-ALERT зави в Бургаско! Ето за какво ни предупреди!
19:51 / 09.05.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
