Живеем във времена на технологичен бум, в които иновациите в дигиталния свят се развиват с нестихващи темпове и навлизат все повече в живота ни. Днес почти всеки човек притежава телефон или друг вид смарт устройство, знае какво е виртуална реалност и е запознат с метавселената. Но само допреди няколко десетилетия картината изглеждаше доста по-различно за българските геймъри.
Докато в днешни дни е по-лесно от всякога да заредите желаната игра само с едно кликване или докосване на екрана, в близкото минало това действие изискваше доста повече търпение и хардуер. Видео игрите бяха достъпни единствено на дискети, които се вкарваха в добрия стар масивен компютър или ретро конзола с броени функции. Класическите игри като шах или покер, които днес намират място в
специализираните онлайн платформи пък можеха да се играят само във физическия си вариант.
Как започна всичко?Първият роден компютър датира от 60-те години на миналия век и носи името Витоша. В този период започва и по-усиленото развитие на информационните технологии на глобално ниво, което води и до разработването на първите български персонални компютърни машини в края на 70-те. Познат под името ИМКО-1 или Индивидуален Микро Компютър, първото персонално устройство, разработено по модел на Apple II, се произвежда в едва 3 бройки. Неговият наследник ИМКО-2 обаче достига до завода в град Правец, където е преименуван на Правец 82 и се смята за първоизточника на 8-битовите персонални компютри от родно производство, които намират серийно производство и влизат в домовете на хиляди българи.
Първите компютърни игриОще
първият модел на Правец, макар и доста тромав и базисен, идва със заложени компютърни игри. Интересното в случая е, че технологията на машината се базира на американския аналог на Apple, а първите достъпни игри са всъщност пълни копия на популярните за времето си игри зад Океана, но с побългарени имена. Сред най-известните компютърни игри от 80-те години са заглавия като Нашествие, Рали, Лунен Нептун, Морска битка, Рефлекс и други. В повечето случаи това са аркадни игри с повече действие и по-малко сюжет, в които обикновено акцентът е върху битки, атакуване на вражески територии и други подобни.
Любимата игра за първото поколение геймъри у нас обаче си остава Каратека от 1984 г. Оригиналната игра е дело на създателя на друго емблематично заглавие - Принцът от Персия. Каратека е истинско произведение на изкуството за времето си и се различава от класическите бойни игри. Тя съчетава множество движения в едно, богати анимации и саундтрак, което я прави впечатляваща за този момент от развитието на технологиите, особено имайки предвид възможностите на тогавашните 8-битови машини. Днес класиката продължава да е достъпна и на модерните устройства, като може да бъде намерена в магазините на Apple и
Google Play, както и в платформата Steam.
Компютърни клубовеСилата на аркадните игри продължава да завладява родните геймъри до средата на 90-те години, когато се появяват и любимите на цяло поколение играчи компютърни клубове. В този период персоналните устройства вече са по-разпространени, но достъпът до интернет все още изглежда като лукс, както и възможността за мултиплейър игра с приятели. Тук идва ролята на клубовете, нощните сесии и игрите в мрежа. Логично, аркадните игри бяха заменени от по-вълнуващите шутъри като Battlefield и Call of Duty, а посетителите на клубовете постепенно откриваха и други преимущества на интернет достъпа, освен игрите.
Усъвършенстването на машините и технологическите възможности постепенно доведе и до по-широката достъпност на персоналните компютри, появата на лаптопи и навлизането на лични устройства с добър интернет във всеки дом. Това беше и началото на края на епохата на компютърните клубове, макар че и до ден днешен могат да се намерят останали функциониращи зали, пълни с геймъри. Тръпката беше заменена с удобството да играеш или да сърфираш в мрежата от вкъщи или от мобилното устройство.
Въпреки неоспоримите преимущества на днешните технологии, няма как да забравим миналото и зората на игрите и гейминга у нас. Връщането към този период показва колко забележителен е напредъкът на технологиите и колко далеч сме стигнали в информационното си и дигитално развитие само за броени години.