Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Мира Добрева сподели интересна случка от родното ни Черноморие и потъна в размисли и страсти за състоянието на България в момента. Текстът й предизвика хиляди реакции онлайн. Публикуваме го без редакторска намеса:

"Продължавам да упорствам и както всяка година, и тази съм предпочела Родното Черноморие пред Лазурния бряг или Гърция.

Излизам да разходя НАЙРО и пътьом купувам праскови - миловидна бабичка ги продава и без да ми трябват толкова, вземам повече, с надеждата да ѝ помогна с някой допълнителен лев към пенсията. Видно е, че плодовете са от дървото в двора ѝ и нито питам за бележка, нито очаквам касов апарат… Доброто отношение ми е достатъчно и сякаш обещава: “И тук ще стане като в Гърция! Някога, някой ден…"

Продължавам по пътя си с торбичката, кучето, раницата, жегата и праха. Пред мен се изпречва спрял камион, пълен с дини. До него - човек. Мъж. Кръстосал крака. Недокосвал вода. С вид на купонясвал до сутринта.

Избутвам от съзнанието си мисълта за Лазурния бряг, прогонвам стари спомени за продавачи на дини по онези места.

Казвам си: какво толкова - диня ще взимам, не него. И питам:

⁃ Имате ли по-малки, че съм с торба и куче.

⁃ Нямам - отговаря той.

⁃ А може ли да ми отрежете една половинка?

⁃ Не може. После к’во да я прая…

⁃ Ами, добре… Ще взема цяла - казвам, сякаш диня не видяла.

Плащам, оставям рестото за бакшиш, а мъжът ми подава динята в ръцете.

⁃ А торбичка може ли?

⁃ Не може. Ня’ам.

⁃ Ами… как така… ще я изпусна!

⁃ Ще държиш здраво! - рече той и ми обърна гръб.

Потеглих по прашния път, а прашните ми мисли се метличкаха из рошавата ми глава. Една се забучи да стърчи над останалите:

Не ново правителство. Нови хора й трябват на България".