©

Той се базира на десетилетия археологическа информация, като според него на Земята вече няма места, които по един или друг начин да не са докоснати от човешкото общество и човешката дейност. В същото време според учените тази тенденция не се дължи на съвременната глобализация. Според тях това е било така през последните няколко хиляди години.

Екипът на археолога Никол Бовин от Оксфордския университет и института "Макс Планк" в Германия е прегледал археологически проучвания от последните 30 години, като в същото време е събрал и данни от нови изследвания на ДНК и фосили. Учените са стигнали до извода, че човешкото влияние върху планетата не започва успоредно с Индустриалната революция, а се наблюдава много години преди Късния Плейстоцен под формата на изчезване на видове, свързани с човешките популации отпреди 195 000 години. Според учените най-значителният пример за това е намаляването на т. нар.

мегафауна (големи зверове) преди около 50 000 и 10 000 години, което от своя страна е повлияло на екосистемата. Напредъкът на земеделието поставя дори по-голям еволюционен натиск върху растенията и животните, създавайки "безпрецедентно и трайно влияние върху разпространението на видове".

Това влияние обаче невинаги води до изчезване. Животни като домашните кучета, овцете, пилетата и добитъка увеличават броя си. Учените посочват, че това т. нар. "оригинално състояние" на планетата е нещо, което не е съществувало от хиляди години. Това означава, че хората трябва да се фокусират върху запазването на планетата в сегашния й вид, вместо да се опитват да възстановят отдавна изгубени оазиси, допълват авторите на проучването.