- С Илиана сключвате брак преди 34 години, как се задържахте толкова дълго?
- С любов, с послъгване тук-там, с отношение. Илиана е великолепен човек. Каквото и да кажа за нея, ще е малко.
- Кога за последно й каза, че я обичаш?
- Всяка сутрин. Иначе не може да ми започне деня по друг начин, забранено е.
- Идва ли ти отвътре като й го казваш?
- Разбира се. Аз знам, че гледа интервюто, така че много внимателно отговарям на всеки въпрос, свързан с нея.
- Има ли непростими неща в брака?
- Сигурно има. Аз не съм се сблъсквал с такива неща. Животът е толкова разностранен и може да ти поднесе какви ли не изненади. Щом ставаме свидетели на милиони разводи по света, явно го има това.
- В ранните си години сте били много емоционални. За какво сте се карали?
- Няма нещо, за което да не сме се карали. Примерно, защо, като съм слязъл от колата, съм вървял един метър пред нея, а не съм я чакал. И ставахме на кълбо, кълбо от нерви.
- Как се сдобрявате?
- В леглото, как... Там най-лесно се сдобряват хората. Всичко приключва бързо.
- Най-голямата ви лудория, скандал от ревност?
- Рязала ми е дрехите на ивици, правила ги е като на индиански вожд. Изхвърляла ми е всички парфюми от 17-ия етаж, часовници.
- А ти?
- Няма да скачам да си ги търся, продължаваме напред и това е.
- Ако имаше силата да го направиш, какво щеше да промениш в света?
- Да има само една религия, защото най-страшното, което виждаме сега е, всичко, което се случва по света на религиозна основа. Дано не съм прав, но мисля, че хората по света тепърва ще страдат от това нещо.
- Ако беше на 25 години, какво не би пропуснал...
- Със сигурност щях да си направя поне още две деца.
- Трите неща, което те карат да бъдеш щастлив?
- Илиана, дъщерите ми и внучката ми. Наистина ме правят щастлив. Покрай тях и с тях водя изключително пълноценен живот. С внучката мога да издържам много време сам. Оставал съм с нея и като беше по-малка, сменям й памперси, храня я. Всичко мога да правя. Мога да сменя памперс за част от секундата.
- Как премина твоето детство и какво си спомняш?
- 60-те години растяхме на улицата - това, което сегашните деца го нямат. Крадяхме череши, ябълки, грозде, а като ни хванеха, ни биеха. Постоянно беше екшън. Стремяхме се да измисляме нещо ново и да правим пакости. Моето детство имаше отличен вкус, много сладко детство. Няма да забравя на баба ми лютеницата. Вкусът беше на едно пълноценно изкарване на детството. Ял съм страхотен бой от баща ми няколко пъти - когато лъжех. Лека му пръст! Лъжех за всичко, защото ме беше страх да му кажа истината. Хем знаех какво ще се случи. Той ми изби завинаги идеята да послъгвам. Това страхотно ми е помогнало в живота, защото мога да гледам всеки един в очите.
- Какъв човек е Христо Стоичков?
- С Ицо сме си запазили приятелството през всичките тези години. Той е огромен футболист. Посланик на България, но недооценен в България. Не съм срещал човек, който повече от него да иска да успее. В България обаче успелите хора не са харесвани. Псувал бил.. ами това си е Христо Стоичков. Такъв бил, онакъв бил, а 94-та всички го целуваха.