В днешния динамичен свят, комуникацията през различните платформи, задвижвани от невидимата сила, наречена интернет, е бърза, лесна и удобна. Но тя има слаби места, от които умишлено се възползват хора и институции. Ежедневно милиони хора по света обменят информация през Скайп, Месинджър, Вайбър, електронни пощи, Уотсъп и други приложения, позволявайки общуването да става възможно, без значение от разстояние и език.
Дори когато потребителят изтрие съобщенията, те остават в системата на съответната програма. Съхраняват се минимум 6 месеца, а понякога и с години. Някои компании отричат съхранението на лични съобщения, но истината е, че всички го правят. Понякога е законно, понякога не. Обикновеният човек няма възможност да разбере престъпва ли се законът, по какъв начин, както и мащаба на противозаконното нарушение.
За да се получи достъп до информация е нужно разрешение от съда, като не всеки има правото да поиска тази информация. Почти всички програми за общуване са чужди и това, че има решение от български съд не дава гаранция, че на международно ниво ще бъде уважено. За да се предостави информация от съответната компания, причината трябва да е сериозна. Никой няма да обърне внимание, ако потребител поиска информация за разговорите на жена си, защото имал съмнения, че е намесен друг мъж.
След приключване на разговор, желателно е да го изтрием, по няколко причини:
1. Зложелател може да получи неправомерен достъп до устройството, от което сме си писали (т. нар. "хакване"), да прочете съобщенията и да използва информацията за користни цели.
2. Близък до нас човек (роднина, приятел, приятелка) може да притъпи бдителността ни и да се добере до електронното ни устройство. Целта му може да е любопитство, ревност, а може и нещо по-сериозно.
3. Непознат - по случайност или не, също може да попадне на наш разговор и да реши да се възползва по някакъв начин.
4. Има и случаи, в които институции получават достъп до чатовете ни. Загадка остава начинът, по който го правят и за какво използват набавената информация...
5. По Теорията на случайностите, Законите на Мърфи, правилото на неписаните правила, съществуват други начини, причини и хора, които биха се "запознали" с нашите писания.
Изтриването на разговорите, след като ги приключим, ще затрудни хората с неприятелски подбуди да се доберат до тях. Един изтрит разговор да спокойствие, макар и донякъде да е привидно. Интернет е едно изключително несигурно място за споделяне на информация. Най-сигурната защита е да внимаваме какво споделяме с отсрещния човек.
Източник: Стефан Петров