Певецът Орлин Павлов сподели много емоционален и личен момент, свързан с загубата на своята баба при интервю с репортер на Plovdiv24.bg.
На въпроса имало ли е момент в кариерата му, когато е трябвало да забавлява хората, а в душата му не е било празнично. Той отговори, че всеки артист има такива дни, когато е болен или е починал негов близък.
"Спомням си последния път беше наистина много тежко. Големият концерт на Любо Киров в "Арена София". С Графа бяхме поканени да изпеем песента "Заедно" и си спомням, че баба ми почина два часа преди началото на концерта. Спомням си, че ми беше много тежко. Преди да стъпя на сцената, не споделих на никого.
Беше някаква лудница, хората в настроение. Всички се подготвят екип, режисьор, всеки пуска шеги. На мен не ми беше хич до шеги или до каквото и да е било, но се опитах да го скрия, да не стоя много сред хората, за да не си кажат "Този пък, какво му става сега?" Опитах се да си го запазя за себе си и мисля, че успях.
Преди да се кача на сцената, осъзнах в крайна сметка, че всеки има своя път, своите емоции, но сме там за друго.Трябва да дадем хубава емоция на хората, да изпеем една хубава песен, да направим един уникален концерт.
Беше в края на пандемията.
Преди да се кача на сцената, си казах, че баба ми много обичаше музиката, много танцуваше, много пееше. Тя сигурно ме гледа отнякъде и затова няма да се разчуствам, докато пея, за да мога да си изпея всичко като хората.
За тези 3 минути и 45 секунди не си помислих нищо друго освен това, че сме заедно на сцената, че ни е хубаво, пеем и че радваме публиката.
Изкуството по някакъв начин остава над всичко. Аз вярвам в други светове. Вярвам, че има отвъдно и че има нещо, което се случва с нас, след като си отидем и изминен нашия житейски път. Никога не съм бил с една финална мисъл за хората, които си отиват - няма значение дали са роднини, или приятели. Винаги знам, че има нещо друго след това."