Плиска крие неподозирани тайни за първия български светец

Свети княз Боян-Енравота е първият български християнски мъченик.

За съжаление до наши дни не са достигнали много сведения за княза мъченик. През 2015 г. професор Павел Георгиев при разкопките на свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска откри луксозен гроб, иззидан с тухли непосредствено до кладенеца. Според него неслучайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис. Според професор Георгиев много е вероятно това да е гробът на свети Боян-Енравота. Той е положен тук като символичен крепител на новата държавна религия, чието установяване Енравота предсказва в едно пророчество.

Езичникът

Известният църковен историк архиепископ Теофилакт Охридски разкрива, че той бил езичник, но станал християнин благодарение на пленения византийски епископ Кинам.

Според преданията по време на една от победоносните си войни с Византия хан Крум (803-814 г.) взел в плен учения византиец Кинам. Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал, че Кинам проповядва християнското учение на синовете му. Затова се опитал да го застави да вземе участие в идолско жертвоприношение. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора, където престоял дълги години. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, хан Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя брат княз Енравота-Боян освободил Кинам от затвора и го дарил на брат си като роб. И скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение от Кинам.

Присъдата

Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил: "Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христос, истинския Бог, и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Него!“. Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Има легенда, достигнала до нас, че преди да бъде посечен, мъченикът държал пророческа реч: “Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обърнал се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!“.

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Провидението

Само след 3 години умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян - Борис, приел християнството с името Михаил и покръстил целия български народ. Така се изпълнило пророчеството на Свети мъченик Енравота-Боян, княз Български. При царуването на Св. цар Борис-Михаил Покръстител цялата българска земя се изпълнила с църкви и манастири. Почитта към кръста станала повсеместна, а Христовата благодат почивала над православните свещеници, които извършвали светите литургии и обръщали народа от суеверното езичество към възвишеното богопочитание на Света Троица.

Признание

По предложение на българските антарктически учени ледник, намиращ се по крайбрежието на архипелаг Норденшелд в Грейама, Антарктида, с дължина 10 км и ширина 3,5 км е наименуван в чест на първия български мъченик Свети Боян-Енравота. На 28 март се отбелязва паметта му, пише "Телеграф".