Първоначално шоколадът се е използвал като лекарство за лечение

Днес възприемаме шоколада като сладко изкушение, но в миналото той е имал напълно различна репутация. Преди да се превърне в любим десерт, шоколадът е бил ценен като лечебна напитка, използвана от лекари и владетели. Защо някога го смятали за лекарство и как се променя неговата роля през вековете? 

Как древните цивилизации откриват какаото и неговите свойства?

Първите следи за употреба на какао идват от олмеките в Мезоамерика, а по-късно маите и ацтеките развиват културата на отглеждане и обработка на зърната. Те ферментирали, сушели и смилали какаото, за да приготвят гъста горчива напитка. Наблюдавайки ефекта ѝ – прилив на енергия, потискане на глада и подобрено настроение – хората ѝ приписвали укрепващи и лечебни качества, които я правели ценна както в дома, така и в ритуалите.

Шоколадът като "божествена напитка“ на маите и ацтеките

При маите напитката от какао присъствала на сватби, религиозни церемонии и празници. Ацтеките я наричали "xocolātl“ и я свързвали с божествен произход. Пиела се пенеста, подправена с чили, ванилия, анато и цветни листенца. Вярвало се, че дава сила на воините, повдига духа и подкрепя тялото при болест. Какаовите зърна дори служели като разменна единица, което подчертава не само икономическата, но и "медицинската“ им стойност в тогавашните представи.

Как шоколадът стига до Европа и се превръща в лечебен еликсир?

През XVI век испанците донасят какаото в Европа. Първоначално горчивата напитка се подслажда със захар и се овкусява с канела или ванилия. Дворовете и аптеките я приемат не като десерт, а като укрепващо средство – "тоник“ за стомах, нерви и умора. Лекари и монаси я препоръчват като полезна при "студени“ заболявания, за възстановяване на сили и дори като умерен афродизиак. Пие се топла, в малки количества, подобно на лекарствена доза.

Медицинските приложения на шоколада през XVII и XVIII век

В лекарските трактати на това време шоколадът се описва като "балансиращ“ и "затоплящ“ организъма. Препоръчва се при кашлица, меланхолия, слаб апетит и изтощение. Аптеките продават шоколад в различни "рецепти“ – с подправки за храносмилане или с мляко за укрепване.

Макар днес да знаем, че част от тези твърдения са преувеличени, тогавашните наблюдения улавят реални ефекти: теоброминът и кофеинът действат стимулиращо, а мазнините и захарта дават бърза енергия.

От лекарство до десерт – как се е променил шоколада?

С индустриалната епоха шоколадът излиза от аптеките и влиза в сладкарниците. Пресата на Ван Хаутен (1828) отделя какаовото масло и прави какаото по-фино; после се появяват първите твърди блокчета (средата на XIX век) и млечният шоколад. Конширането на Линдт (1879) изглажда текстурата и вкусът става кадифен. Така шоколадът постепенно се отдалечава от статута на лекарствен тоник и се утвърждава като достъпно, приятно лакомство – макар имиджът му на "бодър и укрепващ“ да остава.

Любопитни факти за шоколада и неговото влияние върху здравето

Тъмният шоколад съдържа флаваноли – растителни съединения, които в умерени количества се свързват с благоприятен ефект върху кръвообращението.

Теоброминът има леко стимулиращо и "приповдигащо“ настроение действие, по-слабо от кафето, но по-дълготрайно.

Съдържанието на захар и мазнини в съвременните продукти силно варира – колкото по-висок е процентът какао, толкова по-интензивен е вкусът и по-ниска е добавената захар.

Историческият образ на "лечебен шоколад“ оцелява под формата на горещо какао при настинка – утехата и топлината може да не са лекарство в строгия смисъл, но действат приятно на сетивата.

За да имаме най-хубавите шоколадови мъфини - ето какво забравяме да направим

Шоколадът изминава дълъг път – от свещена и лечебна напитка до любим десерт за милиони хора по света. Макар днес да го възприемаме като удоволствие, той продължава да носи част от своята "лечебна“ слава благодарение на полезните вещества в какаото. Историята му напомня, че понякога най-сладките неща започват от науката и традицията.