Соцрезиденция се радва на голям интерес от страна на туристите

Два етажа, сутерен, 80 стаи на площ от 5000 квадратни метра. Резиденцията на румънския диктатор Николае Чаушеску, роден на 26 януари 1918 г., е построена през 60-те години на XX век. Тя била използвана от фамилията между 1965 г. и 1989 г., а днес посреща любопитни туристи от цял свят. 

Първото помещение от обиколката на сградата е кабинетът на диктатора. Стените са от орех, таванът е позлатен, подът е покрит с килим – подарък от шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави. Веднага се набиват на очи двата телефона на тежкото дървено бюро с римски орнаменти. Единият, макар и бял на цвят, е така нареченият червен телефон – той звънял само по тревога. В единия от ъглите е поставена бронзова миниатюра на Давид на Микеланджело, навсякъде са окачени картини на известни румънски художници.

Място за библиотека е отредено в дневната в съседство. Преобладават книги, написани от или за Чаушеску. Като например "Национален приход и растеж на жизнения стандарт". Тук, в специална стъклена витрина, са изложени и екзотичните подаръци, получени от Чаушеску  при посещенията му в Африка, включително тези от слонова кост от диктатора на Конго. Място има и за дъската за шах.

“Защото диктаторът обичал да играе. Но трудно губел", разказва един от гидовете, който развежда туристическите групи в резиденцията и допълва:

“Черта, която не е особено присъща за сина му Валентин, който и до днес предпочита да живее в сянка".

Мебелите в покоите му са от орех, стените са покрити с коприна и плюш, килимите са от град Чиснъдие (такива има и в Румънския парламент, фабриката обаче вече не съществува), полилеят в спалнята е с кристал от Мурано. 

Отново от Мурано, но с мозайка, е декориран малък фонтан във вестибюла. Впечатляват и двете вази от севърски порцелан. 

Вратите на трапезарията са тапицирани с кожа от бизон. Тук фамилия Чаушеску се хранела, но само по специални поводи и на празници като Коледа и Великден. Масата и до днес стои красиво аранжирана със съдове Розентал. И докато Елена била педант по отношение на домакинството, Николае бил стриктен по отношение на храненето.

Най-вероятно защото бил диабетик. Той спазвал дневен режим, който включвал най-вече плодове, зеленчуци, риба и пилешко. Лекарите му забранявали алкохола, но Чаушеску правел изключение веднъж на три месеца – когато пийвал от любимото си бяло вино Галбена от Одобещ (Galbenă de Odobești).

Две от прислужниците, които работели в резиденцията и които до днес продължават да помагат в двореца, разказват, че специалитет на Елена бил щруделът, дъщерята Зоя обичала да си прави зимнина – най-вече кисели краставички, а синът Нику често си бъркал омлет. Николае пък не обичал ексцесиите и разточителството. Когато имало партийни събирания и оставала храна, връщал я обратно. Спазвал етикета да пие чай в следобедните часове.   

С чаша вино се усамотявал в избата със златни нишки по стените и с масивни столове от манастира Хорезу или в кино-салона в непосредствена близост, тапициран със златно-бежова коприна, който е звукоизолиран и функционира и до днес. В три редици са наредени столове от орехово дърво. Чаушеску предпочитал да сяда най-отзад и да гледа полицейски или каубойски филми към 20-20.30 ч. всяка вечер. 

По време на туристическата обиколка научавам и че той обичал да спи от лявата страна, за да е по-близо до вратата, в случай че стане нещо. До спалнята има малък диван, който бил за двата лабрадора – Шарона и Корбу. С втория Николае имал особено силна връзка. 

Впечатляваща е и гардеробната със символично име "Кукувиците" (заради дизайна на тапетите), където се съхраняват дрехи на Елена и Николае. Когато някоя фабрика в Румъния пускала някакъв продукт, първо се носел на Елена.

Обиколката на резиденцията завършва с невиждана по онова време спа зона, която включва зимна градина с отварящ се стъклен таван – любимо място на Николае Чаушеску, сауна с джакузи, контрастни душове и бръснарница и басейн, пише "Телеграф". Той е с дължина 14 метра, има оборудване за правене на вълни, а мозайката, която го покрива, се състои от 2 милиона парчета, лепена цели две години от художниците Олга Порумбару и Флорин Първулеску.