
ЗАРЕЖДАНЕ...
Съборените архитектурни паметници в този наш град | ||||||
| ||||||
Кои са съобрените архитектурни паметници през годините по Главната на Пловдив? И защо се е случило това, г-н Шивачев? Вижте сега, това наслояване в Пловдив в продължение на няколко хилядолетия на останките на поне 5 световни цивилизации, като сложим и всичко това, че Пловдив е един от най-старите живи градове в света, т.е. той се развива на едно и също място, довежда до много конфликтни ситуации през годините. Няколко от тези конфликтни ситуации се характеризират с много неудачни решения. Едно от тях е например събарянето на Куршум хан. Когато през края на 20-те години се поставя въпросът да се събори ли Куршум хан, се изявяват две становища в пресата и въобще в тогавашното общество. Едното становище е на софийските архитекти, които работят в тогавашния Народен музей в София и които казват така: "Да, в момента държавата и Пловдивската община са бедни, няма пари за реставрирането на Куршум хан, но той трябва да бъде запазен, защото и държавата, и общината ще забогатеят от това, ще дойдат по-добри времена“. Другото становище е на пловдивските архитекти и общо взето на пловдивската общественост, което, изхождайки от това, че няма пари за реставрация, казва: "По-добре да го съборим и да изградим едни градски хали“. Ето ви примерът за неудачно решение. Тези хали, които са били необходими на Пловдив, 50 години след това вече не са необходими. В Одрин са запазили техния Куршум хан и сега в момента той е 4-5-звезден хотел, който е една от атракциите на града. Освен това, в периода след втората половина на ХХ век, бяха предприети няколко неудачни решения относно сгради, изградени в първата половина на ХХ век. Най-напред това е прословутата аптека "Марица“. Който и да види снимките на аптека "Марица“, си казва: "Боже господи, защо е съборена тая сграда, за да бъде изграден един блок?“, който, извинявайте за приказката, но е като слон в стъкларски магазин. На второ място, през 1973 година излиза идеята за разширение на Централната поща. И тогава се взема решение за събарянето на сградата на Дома на благотворителността на Димитър Кудоглу. Това е сграда, която е изградена през 1922 година за хотел и този хотел е носил името "Цар Симеон“. И след като в рамките на половин година Институтът за паметници на културата, начало с архитект Пейо Бербенлиев и Пловдивската община просто са принудени да си променят първоначалните становища, че това е една изключително ценна сграда - паметник на културата от национално значение, тази сграда е съборена, за да бъде построена новата голяма величествена Централна поща. 50 години след това се оказа, че тази Централна поща е напълно безсмислена и в момента е празна, защото нищо не може да се направи в нея. Там е другият парадокс, че бащата, който проектира сградата на хотел "Цар Симеон“, неговият син, с когато са скарани, проектира сградата на Централна поща, и това довежда до събаряне на най-ценната сграда, проектирана от бащата - архитект Стойков. Освен тези примери, има още доста неща, които биха могли да бъдат съхранени, биха могли да бъдат и в момента атракция. Съхранена е Чифте баня, но по-интересна е била банята Хюнкяр хамам, която в продължение на 6 години е превърната от архитект Пиетро Монтани в сграда на Областното събрание. Там, в една баня, в голямото помещение с един голям купол се провеждат заседанията на парламента на Източна Румелия. И тази баня също е съборена. Съборен е и Безистена, а същият такъв Безистен има, поне аз съм гледал и в Одрин, и в Истанбул, и в Измир, и в Анталия, и къде ли не, на различни места. И всичко това, в крайна сметка, са неща, които могат да се случват и се случват навсякъде, не само в Пловдив. Но това трябва да се знае. Трябва да имаме примера, защото на някой пак би му хрумнало да събаря нещо старо, което е утвърдено като ценно, за да построи нещо ново, което при всички положения ще бъде използвано, но няма да е същото. Е, сега нали има все пак закон, който да пази архитектурното наследство? Вижте, Закон за старините, който да регламентира опазването на ценностите е бил обнародван в България и през 1911 година. Но, точно в 1911 година е съборен Хюнкяр хамам, съборен е Куршум хан, съборен е Безистена, съборена е аптека "Марица“, съборен е дома на Кудоглу, съборена е сградата на Пловдивския клуб, на негово място след това изградиха този хотел "България“, който сега е с ново име. Но сградата на архитект Стойков е великолепна наистина. А като сложим и другото, което е напълно обективно, че под сградата "Балкан“ се намира най-голямата Римска баня или Римските терми, както се наричат. Но така или иначе отгоре е изградена тази сграда - Балкан. Въпреки това има някакви възможности и дай Боже да се намери начин под земята да бъде разширен този подземен музей, защото тази Римска баня е съизмерима с баните от всички големи градове на Римската империя. И тя е с великолепни подови мозайки и нещо, което би било атракция наред с Римския стадион, наред с Античния театър, наред със Стадиона, с Форума, с всичките тези паметници. |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg